Към съдържанието

Предлози

Предлогът е несамостойна (служебна) част на речта, която показва отношение на съществително, числително и местоимение към други думи в словосъчетанието или изречението.

Всеки предлог задължително се използва с определен косвен падеж:

  • Кни́га лежи́т на столе́. (= Книгата лежи на масата.)
  • Кот лежи́т под столо́м. (= Котаракът лежи под масата.)
  • У стола́ стои́т стул. (= До масата има стол.)

Предлозите не се изменят и не са отделни части на изречението.

Предлозите изразяват различни отношения:

пространствени:
рабо́тает на заво́де (= работи в завод) , живё́т в дере́вне (= живее на село) , верну́лся с рабо́ты (= върна се от работа)
времеви:
за́морозки под у́тро (= слана на разсъмване) , отдыха́ли на кани́кулах (= почиваха през ваканцията) , гимна́стика перед уро́ками (= гимнастика преди часовете) , занима́ется с утра́ до ве́чера (= занимава се от сутрин до вечер)
обектни:
писа́ть о фи́льме (= пиша за филм) , говори́ть о стро́йке (= говоря за строителен обект)
начин на действието:
говори́ть с воодушевле́нием (= говоря с въодушевление)
причинни:
оши́бка по невнима́тельности (= грешка по невнимание) , пропусти́л заня́тия из-за боле́зни (= пропусна занятията поради заболяване) , побледне́л от стра́ха (= побледня от страх)
целеви:
писа́ть для удово́льствия (= пиша за удоволствие)

Предлозите се упортребяват с няколко падежа:

Предлози
С един падеж С два падежа С три падежа
Родительный
Родителен
 без (= без) , близ (= до, близо до) , ввиду́ (= предвид на, по причина на) , во́зле (= до, край) , в отноше́нии (= по отношение на) , вокру́г (= наоколо, около) , впереди́ (= напред) , в продолже́ние (= в продължение на) , всле́дствие (= вследствие на) , в тече́ние (= в течение на) , для (= за) , из (= от) , и́з-за (= от, иззад) , и́з-под (= изпод, за) , кро́ме (= освен) , о́коло (= около) , от (= от) , по́дле (= до, край) , по ме́ре (= според) , по́сле (= след) , пре́жде (= преди) , про́тив (= срещу) , у (= край, до, у) ме́жду (= между) с (= от, около, с)
Дательный
Дателен
 благодаря́ (= благодарение на) , вопреки́ (= въпреки) , к (= към) , согла́сно (= според, в съответствие с ) , соотве́тственно (= съответно) по (= по)
Винительный
Винителен
 несмотря́ на (= въпреки, без да се обръща внимание на) , про (= за) , с (= от, около, с) , сквозь (= през) , че́рез (чрез) (= през, след, чрез) в (во) (= в (във)) , за (= зад) , на (= на) , о, об (обо) (= за ) , под (= под) по (= по) , с (= от, около, с)
Творительный
Творителен
 в соотве́тствии с (= в съответствие с) , над (на́до) (= над) , пе́ред (пред, пре́до) (= пред, преди) , согла́сно с (= съгласно, в съответствие с ) , в связи́ с (= във връзка с) ме́жду (= между) , за (= зад) , под (= под) с (= от, около, с)
Предложный
Предложен
 при (= при, край) в (= в) , на (= на) , о (об, обо) (= за ) по (= по)

Производни и непроизводни предлози

Предлозите се делят на производни и непроизводни.

Непроизводни предлози:

без (= без) , в (= в) , до (= до) , для (= за) , за (= зад) , из (= от, из) , к (= към) , на (= на) , над (= над) , о (= за) , об (= за (ако следващата дума започва с А,О,И,У,Э)) , от (= от) , по (= по) , под (= под) , пред (= пред) , при (= при, край) , про (= за) , с (= от, около, с) , у (= край, до, у) , че́рез (= през, след, чрез)

Производните предлози са образувани от самостойни части на речта, които са загубили своето значение и морфологични признаци. Произхождат от:

съществителни:
ввиду́ (= поради, по причина на, предвид на) , всле́дствие (= вследствие на) , насчёт (= относно, по отношение на) , при по́мощи (= с помощта на) , в слу́чае (= в случай на) , при усло́вии (= при условие)
деепричастия:
погодя́ (= скоро, след известно време) , спустя́ (= след) , благодаря́ (= благодарение на) , начина́я с (= от, считано от) , несмотря́ на (= въпреки, без да се обръща внимание на) , не счита́я (= с изключение на)
наречия:
о́коло (= наоколо) , по́сле (= после, след това) , во́зле (= близо, наблизо, редом) , ми́мо (= покрай, край) , внутри́ (= вътре в, във) , вдоль по (= надлъж, по дължината на) , вдали́ от (= в далечината, някъде далече)

По своя строеж предлозите се делят на прости ( в (= в) , насчёт (= относно, по отношение на) , для (= за) , вокру́г (= наоколо, около) ) и съставни ( в связи́ с (= във връзка с) , несмотря́ на (= въпреки, без да се обръща внимание на) , в тече́ние (= в течение на) ).

Съюзи и съюзни думи

Съюзът е несамостойна (служебна част на речта), която свързва еднородни части в състава на простото изречение и простите изречения в състава на сложното изречение:

По своя строеж съюзите се делят на прости (образувани от една дума) и съставни (образувани от повече от една дума):

прости:
а (= а) , и (= и) , что́бы (= за да) , е́сли (= ако)
сложни:
потому́ что (= защото) , как бу́дто (= като че ли; все едно, че) , то есть (= тоест)

По своето значение съюзите се делят на съчинителни и подчинителни.

Съчинителните съюзи служат за връзка между еднородни членове на изречението и равноправни по смисъл прости изречения в състава на сложното:

  • Быва́ло, с са́мого ра́ннего утра́ убега́ю и́ли на пру́д, и́ли в ро́щу, и́ли на сеноко́с.
    Случвало се е от ранно утро да бягам на вира, или в горичката, или на ливадата.
  • Наступи́ла ночь, и пошёл снег.
    Падна нощ и заваля сняг.

По своето значение съчинителните съюзи се делят на три групи:

съединителни
и (= и) , да в значе́нии и (= да - в значение на и) , ни…ни (= нито...нито) , то́же (= също) , та́кже (= също така) , не то́лько…но и (= не само...но и) , как…так и (= както...така и)
противопоставителни
а (= а) , но (= но) , да в значе́нии но (= да - в значение на но) , одна́ко (= обаче, но, все пак) , одна́ко же (= обаче, но, все пак) , зато́ (= затова, затова пък, обаче)
разделителни:
и́ли (= или) , ли́бо (= или) , то…то (= ту...ту) , не то…не то (= нито...нито) , то ли… то ли (= дали...дали)

Съединителните съюзи се използват при едновременно или последователно случващи се събития, явления от действителността:

  • На не́бе облака́ летя́т и та́ют, и на земле́ творя́тся чудеса́. (Лукьянов)
    По небето облаците си летят и се топят, а на земята стават чудеса. (Лукянов)
  • Но ве́тер пронёсся и ту́чи унёс, и на́ небе ста́ло чи́сто. (Васильев)
    Но вятър профуча и облаците разнесе, и небето се проясни. (Василиев)

Противопоставителните съюзи изразяват отношения на противопоставяне или разграничаване:

  • Спеть бы пе́сню гру́стную, но не́когда грусти́ть. (Жаров)
    Бих изпял песен тъжна, но нямам време да тъжа. (Жаров)
  • Наде́жда – мой ко́мпас земно́й, а уда́ча – награ́да за сме́лость. (Добронравов)
    Надеждата е моя земен компас, а успехът - награда за смелост. (Добронравов)

Разделителните съюзи внасят в изречението смисъл на редуване, избор, предположение, неразличаване:

  • За реко́й гармо́нь игра́ет, то зальётся, то замрёт. (Исаковский)
    Хармоника свири отвъд реката, ту звънливо зазвучи, ту заглъхне. (Исаковский)
  • Бу́дет со́лнце и́ли бу́ря – мы с тобо́ю навсегда́. (Ошанин)
    И в слънци, и в буря - ние сме с тебе завинаги. (Ошанин)

Запетая се поставя между еднородни части, съединени от повтарящи се съединителни или разделителни съюзи ( и...и (= и) , ни…ни (= нито...нито) , то…то (= ту...ту) , то ли…то ли (= дали...дали) , не то…не то (= нито...нито) , или…или (= или...или) , либо…либо (= или) ):

  • То ли жизнь стано́вится напе́вней, то ли в ка́ждом до́ме солове́й. (Светлов)
    Дали животът става по-напевен, или славей има във всеки дом. (Светлов)
  • И бе́рег, и мо́ре молча́ли.
    И брегът, и морето мълчаха.

Не се поставя запетая между еднородни части, свързани с един съединителен или разделителен съюз ( и (= и) , да в значении и (= да - в значение на и) , или (= или) , либо (= или) ).

  • Ло́дка качну́лась, подняла́сь и исче́зла.
    Лодката се люшна, надигна се и изчезна.

Отделните части на някои сложни съюзи ( как …так и (= както...така и) , не только…но и (= не само...но и) , не то…не то (= нито...нито) и др.) се намират при различни еднородни части или в различни части на сложното изречение.Запетая се поставя пред втората част на такива съюзи:

  • Среди́ садо́вых цвето́в есть как наря́дные, так и скро́мные ви́ды.
    Сред градинските цветя има както изящни, така и скромни видове.
  • Не то дым шёл от костра́, не то тума́н поднима́лся над боло́том.
    Дали беше дим от огън, или пък мъгла се издигаше над блатото.

Подчинителните съюзи са съюзи, които свързват простите изречения в състава на сложното съставно изречение. В такова сложно изречение може да се зададе въпрос от едното изречение към другото изречение.

  • Кни́жки гу́сто изма́заны карандаша́ми, (почему?) потому́ что Серёжа лю́бит раскра́шивать карти́нки.
    Книжките са гъсто изрисувани с моливи, (защо?) защото Серьожа обича да оцветява картинки.

По своето значение подчинителните съюзи се делят на:

пояснителни:
что́бы (= за да) , что (= че) , как (= като, както) , бу́дто (= като че ли, сякаш) , как бу́дто (= като че ли) , ли (союз-частица) (= ли(съюз-частица))
времеви:
когда́ (= когато) , пока́ (= докато) , как то́лько (= щом, щом като) , пре́жде чем (= преди да) , едва́ (= току-що, щом като) , пе́ред тем как (= преди да)
причинни:
потому́ что (= защото) , и́бо (= защото, понеже, тъй като) , так как (= тъй като) , оттого́ что (= поради това, че) , всле́дствие (= вследствие на) , в связи́ с тем что (= във връзка с това, че)
условни:
е́сли (= ако, в случай че) , е́сли бы (= ако, в случай че) , раз (= щом) , ли (= ли)
целеви:
что́бы (= за да) , для того́ что́бы (= с цел да, да) , с тем что́бы (= за да, така че)
отстъпителни:
хотя́ (= въпреки че, макар) , несмотря́ на то что (= независимо от, въпреки че) , пуска́й (= макар и)
сравнителни:
как (= като) , сло́вно (= като) , бу́дто (= сякаш, като че ли) , как бу́дто (= сякаш, като че ли) , то́чно (= като, като че ли, сякаш) , подо́бно тому́ как (= подобно на това, как; както)
изразяващи следствие
так что (= така че)

Частица

Частицата е служебна част на речта, която внася в изречението различни смислови нюанси или служи за образуване на граматически форми.

Частиците са неизменяеми и не изпълняват функция на части на изречението.

По своето значение и роля в изречението частиците се делят на три вида:

  • формообразуващи (служат за образуване на условно и повелително наклонение): б (= б) , бы (= би) , да (= да) , дава́й (дава́йте) (= хайде) , пусть (пуска́й) (= нека)
  • отрицателни: не (= не) , ни (= ни)
  • модални (внасят различни смислови нюанси в изречението, а също така изразяват чувствата и отношението на говорещия):
    1. въпросителни частици: ли (= ли) , неуже́ли (= нима) , ра́зве (= нима)
    2. показателни частици: вот (= ето) , вон (= ето, ето там)
    3. уточняващи частици: и́менно (= именно) , как раз (= тъкмо, точно) , пря́мо (= направо, веднага, открито, откровено) , точь-в-точь (= съвсем точно, буквално)
    4. отделителни и ограничителни частици: то́лько (= само) , лишь (= само, единствено, изключително) , исключи́тельно (= изключително, само) , почти́ что (= почти) , еди́нственно (= единствено)
    5. възклицателни частици: что за (= що за) , как (= как)
    6. усилителни (подсилващи) частици: да́же (= даже) , ни (= ни, нито) , же (= пък, ама, ами че, още) , ведь (= нали, ами, ами че) , уж (= наистина, действително; чак толкова, ей че) , всё-таки (= все пак, при все това) , всё (= все)
    7. смекчаване на искане, изискване -ка (подай-ка, налей-ка) (= я (я ми подай, я ми налей)) , -то (молоко-то сбежало) (= тъкмо, точно (тъкмо млякото кипна)) , -с (= със същото предназначение се използва и частицата -с:)
    8. съмнение: вряд ли (= едва ли, надали) , едва́ ли (= едва ли, надали)
    9. подбудителни частици пусть (= нека, хайде) , пуска́й (= нека, хайде) , дава́й (дава́йте) (= хайде)

Междуметие

Междуметието е специална част на речта, която изразява, но не назовава, различни чувства и подбуди:

ах (= ах) , ой (= ох, ой) , ба (= бре, я гледай) , да (= е, а, ами) , фу (= фу, уф, тю) , тьфу (= пу, тю) , эй (= ей) , эх (= ех) ...

Към междуметията спадат също звукоподражателните думи и думите за повикване:

цып-цып-цып (= пи-пи, кът-кът, пили-пили) , мур-мур-мур (= мър-мър) , дзинь-дзинь-дзинь (= зън-зън)

Междуметията не спадат нито към самостойните, нито към служебните части на речта.

Междуметията не се изменят и не са части на изречението, но понякога се употребяват в значението на други части на речта:

  • Ай да мёд! (в значении: Вот э́то мёд!) (= Какъв мед! (в значение: Вот э́то мёд! (= Ето това е мед!) ))
  • Ах, каки́е удиви́тельные но́чи! (Окуджава) (= Ах, каква чудесна вечер! (Окуджава))

Междуметията биват непроизводни (а, э, у, ах, ой, эх, ну, фу и др.) и производни, възникнали от самостойни части на речта ( Извини́те! (= Извинете!) , Ба́тюшки! (= Ох, божичко!) , У́жас! (= Ужас!) и др.)

След муждуметията обикновено се поставя запетая.

Обратно нагоре