Наречие
Наречието е част на речта, която означава признак на действие, признак на предмет или друг признак.
- Ве́чером мы пойдё́м в теа́тр. (= Вечерта ще отидем на театър.)
Наречието може да се отнася към глагола и показва как (= как?) , где (= къде?) , когда́ (= кога?) , заче́м (= защо?) , куда́ (= накъде?) , с како́й це́лью (= с каква цел?) , по како́й причи́не (= по каква причина?) , в како́й ме́ре (= в каква степен?) се извършва действието:
- Он живёт (как?) ве́село. (= Той живее (как?) весело.)
- (Где?) Везде́ бы́ло мно́го цвето́в. (= (Къде?) Навсякъде имаше много цветя.)
- Он э́то сде́лал мне (с како́й це́лью?) назло́. (= Той го направи (с каква цел?) напук на мен.)
- Мы (когда́?) сего́дня верну́лись из о́тпуска. (= Ние (кога?) днес се върнахме от отпуска.)
Наречието може да се отнася и към специалните форми на глагола причастие и деепричастие, а също така към съществително име, прилагателно име и друго наречие и показва техни признаци:
- Учи́тесь (как?) хорошо́, живи́те (как?) дру́жно. (= Учете се (как?) добре, живейте (как?) задружно.)
- Э́тот студе́нт (в како́й ме́ре?) о́чень стара́тельный. (= Този студент (в каква степен?) е много старателен.)
- Она́ рабо́тает (как?) весьма́ охо́тно. (= Тя работи (как?) твърде охотно (с желание).)
- Здесь происхо́дит движе́ние (куда́?) вперё́д. (= Налице е движение (накъде?) напред.)
- Он (когда́?) всегда́ приве́тлив. (= Той (кога?) винаги е приветлив.)
Наречието не се променя, тоест, не се скланя и не се спряга, и в изречението обикновено изпълнява ролята на обстоятелствено пояснение.
Наречия, които се отнасят към глагола и неговите форми, могат да означават начин на действие, причина, цел, мярка и степен.
Наречията, които се отнасят към прилагателни имена или друго наречие, могат да означават мярка и степен на признака.
Видове наречия
Според своето значение наречията се делят на следните основни видове:
| Значение на наречията | Въпроси, на които отговарят | Примери за наречия |
|---|---|---|
| 1. Наречия за начин на действието | Как? (= Как?) , Каки́м о́бразом? (= По какъв начин?) | бы́стро (= бързо) , хорошо́ (= добре) , ме́дленно (= бавно) , по-но́вому (= по нов начин, по-новому) , по-дру́жески (= по приятелски) , по-ру́сски (= на руски, по руски) , внима́тельно (= внимателно) , вдруг (= изведнъж) , на́бело (= начисто) , так (= така) , е́ле-е́ле (= едва-едва) , ника́к (= никак) |
| 2. Наречия за време | Когда́? (= Кога?) , С каки́х пор? (= Откога?) , До каки́х пор? (= Докога?) , Как до́лго? (= Колко време?) | сего́дня (= днес) , за́втра (= утре) , вчера́ (= вчера) , у́тром (= сутринта) , днём (= денем, през деня) , ве́чером (= вечерта) , но́чью (= нощем, през нощта) , сейча́с (= сега) , ра́но (= рано) , тогда́ (= тогава) , тепе́рь (= сега) , накану́не (= предния ден, в навечерието на) |
| 3. Наречия за място | Где? (= Къде?) , Куда́? (= Накъде?) , Отку́да? (= Откъде?) | здесь (= тук) , там (= там) , вблизи́ (= наблизо) , вдали́ (= далече, в далечината) , сюда́ (= тук, насам (за движение)) , туда́ (= там, натам) , отту́да (= оттам) , везде́ (= навсякъде) , напра́во (= надясно) , нале́во (= наляво) , и́здали (= отдалече, отдалеко) , вниз (= надолу) , вверх (= нагоре) , нигде́ (= никъде, нийде) , никуда́ (= наникъде, никъде, нийде) |
| 4. Наречия за причина | Почему́? (= Защо?) , Отчего́? (= Защо?) , По како́й причи́не? (= По каква причина?) | oттого́ (= поради това, затова) , потому́ (= поради това, затова) , сгоряча́ (= необмислено, прибързано) , понево́ле (= поради нужда, по необходимост; неволно, по неволя) , со́слепу (= поради недовиждане, поради невнимание) , спросо́нья (= в просъница, в сънно състояние) |
| 5. Наречия за цел | Заче́м? (= Защо? За какво? ) , С како́й це́лью? (= С каква цел?) , Для чего́? (= За какво?) | назло́ (= напук) , наро́чно (= нарочно) , не́зачем (= няма защо, няма смисъл) , специа́льно (= специално) , напереко́р (= въпреки) , в шу́тку (= на шега) , умы́шленно (= умишлено) , неумы́шленно (= неумишлено) , неча́янно (= случайно) |
| 6. Наречия за мярка и степен | Ско́лько? (= Колко?) , Во ско́лько (= В колко?) , Наско́лько? (= Доколко?) , С како́й сте́пени? (= От каква степен?) , В како́й ме́ре? (= В каква степен?) | о́чень (= много (във висока степен)) , мно́го (= много (в значителна степен, не малко)) , весьма́ (= твърде) , совсе́м (= съвсем) , попола́м (= наполовина) , два́жды (= два пъти, дваж) , три́жды (= три пъти) , вдвоём (= двама (заедно)) , втроём (= трима (заедно)) , сли́шком (= прекалено, прекомерно, твърде) , вполне́ (= напълно) , дово́льно (= доста, достатъчно) , соверше́нно (= съвсем, напълно, абсолютно) |
Степени за сравнение на наречията
Наречията, образувани от качествени прилагателни имена, имат сравнителна и превъзходна степени за сравнение.
Образуване на сравнителна степен
Проста форма
| Основна форма на наречието | Средство за образуване | Пример |
|---|---|---|
| Прилагателни от типа | Суфикс | |
| о́стро (= остроумно, язвително, остро) | -ее- | остре́е (= по-остро) |
| бы́стро (= бързо) | -ей- | быстре́й (= по-бързо) |
| интере́сно (= интересно) | -ей- | интере́сней (= по-интересно) |
| су́хо (= сухо) | -ше- | су́ше (= по-сухо) |
| далеко́ (= далече) | -ше- | да́льше (= по-далече) |
| бли́зко (= близко) | -же- | бли́же (= по-близко) |
Някои наречия, както и прилагателни, имат суплетивна (тоест образувана от друга основа) форма за сравнителна степен:
- хорошо́ (= добре) – лу́чше (= по-добре)
- пло́хо (= лошо) – ху́же (= по-лошо)
Образуване на превъзходна степен
Превъзходната степен на наречията като правило има съставна форма, която представлява съчетание от две думи: сравнителната степен на наречието и местоименията всех (= от всички) или всего́ (= от всичко) :
Съставна форма
Проста форма за сравнителна степен + местоимението всех (= от всички) (за одуш.предмети) или всего́ (= от всичко) (за неодуш.предмети)
| остре́е (= по-остро) | остре́е всex (= най-остро, най-рязко) |
| быстре́й (= по-бързо) | быстре́й всего́ (= най-бързо) |
| интере́сней (= по-интересно) | интере́сней всего́ (= най-интересно) |
| су́ше (= по-сухо) | су́ше всего́ (= най-сухо) |
| да́льше (= по-далече) | да́льше всex (= най-далече) |
Предикативни наречия (Думи за категория на състоянието)
Специална група представляват предикативните наречия, които означават състояние и изпълняват функцията на сказуемо (предикат) в безличното изречение. Това може да бъде:
-
състояние на живи същества (
ве́село
(= весело)
,
гру́стно
(= тъжно)
,
смешно́
(= смешно)
,
оби́дно
(= обидно)
,
сты́дно
(= срамно, срам ме е)
):
- Без вас мне ску́чно, – я зева́ю; при вас мне гру́стно, – я терплю́... (Пушкин) (= Без вас ми е скучно, - прозявам се; с вас ми е тъжно, - търпя... (Пушкин))
-
състояние на околната среда, обстановката (
хо́лодно
(= студено)
,
ве́трено
(= ветровито)
,
жа́рко
(= горещо, жарко)
,
чи́сто
(= чисто)
,
ую́тно
(= уютно)
,
просто́рно
(= просторно)
):
- На дворе́ ещё хо́лодно, но со́лнце све́тит уже́ по-весе́ннему. (Горький) (= Навън е още студено, но слънцето грее вече пролетно (по-пролетному). (Горки)
Някои наречия (наричат се самостоятелно-предикативни) могат да се използват само в ролята на сказуемо. Това са наречията мо́жно (= може, възможно ) , ну́жно (= нужно) , необходи́мо (= необходимо) , нельзя́ (= не може, не бива, не трябва) , жаль (= жалко, за съжаление) , пора́ (= време е) , не́когда (= нямам,няма време) , бо́язно (= страх ме е, страшно е) , со́вестно (= съвестно ми е) , сты́дно (= срам ме е, срамно) и др.:
- В э́то невозмо́жно пове́рить. (= В това е невъзможно да се повярва.)
Невозмо́жно пове́рить – съставно глаголно сказуемо. Невозмо́жно – предикативно наречие.
Самостойни и местоименни наречия
Наречията се делят на самостойни и местоименни. Самостойните наречия назовават признак, а местоименните - само указват на него.
На свой ред, местоименните наречия се делят на няколко групи. Тези групи наподобяват видовете местоимения.
| Наречие | Показват нещо | Примери |
|---|---|---|
| Показателни | Показват определено място, време, причина и т.н. Често показателните местоимения се използват като връзка между изреченията в даден текст. |
здесь (= тук) , тут (= тук (разг.)) , там (= там) , туда́ (= там (за движение)) , отту́да (= оттам) , тогда́ (= тогава) , зате́м (= след това) , поэ́тому (= ето защо, следователно) , так (= така) |
| Въпросителни | Използват се във въпросителни изречения. | где? (= къде?) , когда́? (= кога?) , куда́? (= накъде?) , отку́да? (= откъде?) , почему́? (= защо?) , заче́м? (= защо? за какво?) , как? (= как?) |
| Относителни | По форма съвпадат с въпросителните местоименни наречия, изпълняват ролята на съюзни думи и служат за връзка между частите на сложното подчинено изречение. | где (= където) , когда́ (= когато) , куда́ (= накъдето) , отку́да (= откъдето) , почему́ (= поради, заради което; ето защо) , заче́м (= затова, с тази цел) , как (= както) |
| Неопределителни | Показват неизвестни или ненапълно известни място, време, причина и т.н. Образуват се от въпросителните местоименни наречия с помощта на суфиксите -то, -либо, -нибудь и представките кое- и по-рядко не-. | где́-то (= някъде, някъде си) , когда́-то (= някога, някога си) , ка́к-то (= някак, някак си) , где́-нибудь (= някъде) , где́-либо (= някъде) , кое-где́ (= тук-таме, на места) , кое-ка́к (= лошо, небрежно, как да е, криво-ляво, някак си) , не́когда (= някога, някога си, едно време) |
| Отрицателни | Образуват се от въпросителните местоименни наречия с помощта на представки ни- и не-. Не- е винаги под ударение, а сричката ни- е винаги неударена. |
никогда́ (= никога) , нигде́ (= никъде) , никуда́ (= никъде (за движение)) , не́где (= няма къде) , не́зачем (= няма смисъл, не е необходимо, няма защо) |