Към съдържанието

Съществително име - значение

Съществителното име е част на речта, която означава предмет и отговаря на следните въпроси кто? (= кой?) , что? (= какво?) :

  • дом къща, дом
  • шкóла училище
  • кварти́ра апартамент
  • сосе́д съсед
  • подру́га приятелка
  • компью́тер компютър

Това значение се изразява с помощта на независимите категории за род, число, падеж, одушевеност и неодушевеност.

По своето значение съществителните имена се делят на собствени и нарицателни.

Съществителните имена са от мъжки, женски или среден род, изменят се по падеж (шест падежни форми) и по число (единствено и множествено число).

Основната форма на съществителното име е в именителен падеж (nominativ) единствено число:

  • челове́к човек
  • студе́нт студент
  • кни́га книга
  • рука́ ръка
  • окно́ прозорец
  • ме́сто място

В изречението съществителното име изпълнява най-често ролята на подлог или допълнение.

Собствени съществителни имена

Съществителните собствени имена назовават отделни лица и единични предмети. Към съществителните собствени имена се отнасят:

  • фамилии (псевдоними, прякори):
    Петро́в , Толсто́й , Тимофе́ев
  • имена:
    Ю́рий , Илья́ , Оле́г
  • презимена:
    Алексе́евич , Петро́вич , Алекса́ндрович
  • географски названия:
    Москва́ (= Москва) , Во́лга (= Волга) , Байка́л (= Байкал)
  • Астрономически названия
    Земля́ (= Земя) , Луна́ (= Луна) , Со́лнце (= Слънце)

Нарицателни съществителни имена

Съществителните нарицателни имена назовават група еднородни предмети, явления, действия или състояния:

  • дом къща, дом
  • крова́ть легло
  • газе́та вестник
  • дождь дъжд
  • стул стол
  • компью́тер компютър

Одушевени и неодушевени съществителни имена

Одушевените съществителни имена се използват за назоваване на хора, животни и отговарят на въпроса кто? (= кой?) :

  • оте́ц баща
  • брат брат
  • сестра́ сестра
  • студе́нтка студентка
  • соба́ка куче
  • кот котарак

Неодушевените съществителни имена назовават неживи предмети, както и представители на растителния свят и отговарят на въпроса что? (= какво?) :

  • дом къща, дом
  • ко́мната стая
  • письмо́ писмо
  • сад градина
  • бу́ква буква
  • уче́бник учебник

Род на съществителните имена

Всички съществителни имена (с изключение на тези, които се използват само в множествено число: но́жницы (= ножица) , брю́ки (= панталони) и т.н.) се отнасят към един от трите рода: мъжки, женски или среден.

  • съществителни имена от мъжки род:
    магази́н (= магазин) , трамва́й (= трамвай) , по́езд (= влак) , учи́тель (= учител) , студе́нт (= студент) , дождь (= дъжд)
  • съществителни имена от женски род:
    шко́ла (= училище) , неде́ля (= седмица) , фотогра́фия (= снимка) , учи́тельница (= учителка) , студе́нтка (= студентка) , тетра́дь (= тетрадка)
  • съществителни имена от среден род:
    ме́сто (= място) , окно́ (= прозорец) , письмо́ (= писмо) , зда́ние (= здание) , пла́вание (= плуване) , иску́сство (= изкуство)

В руски език има три рода на съществителните имена: женски, мъжки и среден. В повечето случаи родът на съществителното име може да бъде определен по неговото окончание.

Съществителните от мъжки род завършват:

  • на съгласна:
    магази́н (= магазин) , журна́л (= списание) , по́езд (= влак)
  • на :
    музе́й (= музей) , трамва́й (= трамвай)
  • на :
    слова́рь (= речник) , зверь (= звяр) , учи́тель (= учител)

Съществителните от женски род завършват на:

  • на :
    страна́ (= страна) , газе́та (= вестник) , шко́ла (= училище)
  • на :
    фами́лия (= фамилия) , земля́ (= земя) , неде́ля (= седмица)
  • на :
    ночь (= нощ) , тетра́дь (= тетрадка)

Съществителните от среден род завършват на:

  • на :
    де́рево (= дърво) , письмо́ (= писмо) , окно́ (= прозорец)
  • на :
    мо́ре (= море) , кафе́ (= кафе (кафене)) , зда́ние (= здание)

Някои съществителни имена с окончания -а/-я са от мъжки род, ако означават лица от мъжки пол, или от женски род, ако означават лица от женски пол. Тези съществителни са от общ род:

сирота́ (= сирак) , работя́га (= работяга) , пла́кса (= ревльо (ревла)) , зубри́ла (= зубрач)

Число на съществителните имена

Съществителните имена се използват в единствено или множествено число.

Формата за единствено число се използва, когато говорим за един предмет:

дом (= къща, дом) , магази́н (= магазин) , компью́тер (= компютър) , вещь (= вещ) , стекло́ (= стъкло) , ко́мната (= стая)

Формата за множествено число се използва, когато имаме предвид няколко предмета:

домá (= къщи, домове) , магази́ны (= магазини) , компью́теры (= компютри) , ве́щи (= вещи) , стё́кла (= стъкла) , ко́мнаты (= стаи)

Някои съществителни имена се използват или само в единствено число (singularita tantum), или само в множествено число (pluralia tantum).

Съществителни, които имат форма само за единствено число:

  • Названия на група от еднородни предмети или лица (съществителни събирателни):
    молодё́жь (= младеж) , детвора́ (= деца, дечурлига) , листва́ (= листа, шума) , студе́нчество (= студенти, студенство) , учи́тельство (= учители, учителство) , челове́чество (= човечество)
  • Названия на предмети с веществено значение:
    асфа́льт (= асфалт) , бензи́н (= бензин) , желе́зо (= желязо) , земляни́ка (= горска ягода) , кероси́н (= газ) , каучу́к (= каучук) , мёд (= мед) , молоко́ (= мляко) , свё́кла (= цвекло) , сталь (= стомана) , рожь (= ръж) , хло́пок (= памук) , цеме́нт (= цимент) , фарфо́р (= порцелан)
  • Название на качество или признак:
    белизна́ (= белота) , зло́ба (= злоба) , ло́вкость (= ловкост) , мо́лодость (= младост) , све́жесть (= свежест) , темнота́ (= тъмнина) , чернота́ (= чернота)
  • Названия на действие или състояние:
    доста́вка (= доставка) , выполне́ние (= изпълнение) , удивле́ние (= учудване) , изумле́ние (= изумление) , внуше́ние (= внушение) , горе́ние (= горене, плам) , хожде́ние (= ходене, вървене (в различни посоки, без определена еднократна цел)) , ходьба́ (= ходене, вървене (движение в едно направление)) , чте́ние (= четене) , пла́вание (= плуване)
  • Собствените имена като названия на единични предмети:
    Москва́ (= Москва) , Екатеринбу́рг (= Екатеринбург) , Во́лга (= Волга) , Циолко́вский (= Циолковски)

Съществителни, които имат форма само за множествено число:

  • Названия на съставни предмети и на двойка предмети:
    брю́ки (= панталони) , весы́ (= везни) , воро́та (= порта) , гра́бли (= гребло) , ви́лы (= вила) , кле́щи (= клещи) , но́жницы (= ножица) , носи́лки (= носилка) , очки́ (= очила) , пери́ла (= перила) , часы́ (= часовник) , шо́рты (= шорти (къси панталони)) , щипцы́ (= щипци)
  • Названия на материали или остатъци, отпадъци от тях:
    бели́ла (= бяла боя) , дро́жжи (= мая) , духи́ (= парфюм) , консе́рвы (= консерви) , макаро́ны (= макарони) , обо́и (= тапети) , опи́лки (= дървени стърготини) , о́труби (= трици) , сли́вки (= каймак, сметана) , сухофру́кты (= сушени плодове) , те́фтели (= тефтели (топчести кюфтенца със сос)) , хло́пья (= фъндъци) , черни́ла (= мастило)
  • Названия на периоди от време, игри:
    кани́кулы (= ваканция) , су́тки (= денонощие) , бу́дни (= делници) , ша́хматы (= шахмат) , жму́рки (= игра на сляпа баба)
  • Названия на действия и природни състояния:
    хло́поты (= грижи, безпокойство, беда) , вы́боры (= избори) , перегово́ры (= преговори) , напа́дки (= нападки) , деба́ты (= дебати) , всхо́ды (= кълнове) , су́мерки (= здрач)
  • Някои географски названия:
    Карпа́ты (= Карпати) , Соко́льники (= Соколники) , Афи́ны (= Атина) , А́льпы (= Алпи) , Балка́ны (= Балкани)

Падежи на съществителните имена

В руски език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Падежът се определя с помощта на съответни въпроси.

Падеж Въпрос
Именительный
Именителен
кто? (= кой?) или что? (= какво?)
Родительный
Родителен
кого? (= кого?) или чего? (= (от) какво?)
Дательный
Дателен
кому? (= на кого?) или чему? (= (на) какво? (дателен падеж на мест. какво?))
Винительный
Винителен
кого? (= кого?) или что? (= какво?)
Творительный
Творителен
кем? (= (от, с) кого? (творителен падеж на мест. кой?)) или чем? (= (с) какво? (творителен падеж на мест. какво?))
Предложный
Предложен
о ком? (= (за) кого? (предложен падеж на мест. кто?)) или о чём? (= (за) какво? (предложен падеж на мест. какво?))

В изречението именителен падеж се използва винаги без предлог:

Пробужда́ется (что?) приро́да.
Пробужда се (какво?) природата.

Останалите падежи се наричат косвени и могат да се употребяват с предлози:

Густо́й тума́н поднима́лся (над чем?) над боло́том.
Гъста мъгла се надигаше (над какво?) над блатото.

или без предлози:

Э́та карти́на напи́сана (кем?) худо́жником.
Тази картина е нарисувана (от кого?) от художника.

с изключение на предложен падеж, който винаги се използва с предлози:

в лесу (= в гората) , в углу (= в ъгъла) , на месте (= на място) , в комнате (= в стаята) , в шкафу (= в шкафа)

Надеждните въпроси кто? (= кой?) , кого? (= кого?) , кому? (= на кого?) и др. се отнасят за одушевени съществителни имена.

студе́нт (= студент) , де́вушка (= момиче) , оте́ц (= баща)

А въпросите что? (= какво?) , чего? (= (от) какво?) , чему? (= (на) какво? (дателен падеж на мест. какво?)) и др. - за неодушевени съществителни имена:

сад (= градина) , компью́тер (= компютър) , планше́т (= планшет)

Склонение на съществителните имена

Склонение на съществителните имена се нарича изменението им по падеж. В руски език съществителните имена имат три склонения.

Склонение Род В именителен падеж единствено число завършват на
1 Женски род
Мъжки род
-а, -я
2 Мъжки род
Среден род
мек или твърд съгласен
-о, -е
3 Женски род мек или твърд съгласен

Първо склонение

Към първо склонение спадат съществителните имена от женски род с окончание -а/-я в именителен падеж единствено число:

страна́ (= страна) , рабо́та (= работа) , земля́ (= земя) , статья́ (= статия) , экску́рсия (= екскурзия)

А също така и съществителните от мъжки род със същите окончания, означаващи лица:

ю́ноша (= юноша) , мужчи́на (= мъж) , дя́дя (= чичо, вуйчо) , Стё́па , Ва́ня
Падежи Единствено число
Именительный
Именителен
страна́
страна
ю́ноша
юноша
земля́
земя
семья́
семейство
ле́кция
лекция
Родительный
Родителен
страны́
ю́ноши
земли́
семьи́
ле́кции
Дательный
Дателен
стране́
ю́ноше
земле́
семье́
ле́кции
Винительный
Винителен
страну́
ю́ношу
зе́млю
семью́
ле́кцию
Творительный
Творителен
странóй
ю́ношей
землё́й
семьё́й
ле́кцией
Предложный
Предложен
(о) стране́
(о) ю́ноше
(о) земле́
(о) семье́
(о) ле́кции
Падежи Множествено число
Именительный
Именителен
стра́ны
ю́ноши
зе́мли
се́мьи
ле́кции
Родительный
Родителен
стран
ю́ношей
земе́ль
семе́й
ле́кций
Дательный
Дателен
стра́нам́
ю́ношам
зе́млям
се́мьям
ле́кциям
Винительный
Винителен
стра́ны
ю́ношей
зе́мли
се́мьи́
ле́кции
Творительный
Творителен
стра́нами
ю́ношами
зе́млями
се́мьями
ле́кциями
Предложный
Предложен
(о) стра́нах
(о) ю́ношах
(о) зе́млях
(о) се́мьях
(о) ле́кциях

Второ склонение

Към второ склонение се отнасят съществителните имена от мъжки род с нулево окончание:

бе́рег (= бряг) , день (= ден) , край (= край)

а също така и с окончания на -о, -е:

доми́шко (= къщичка) , доми́ще (= голяма къща)

както и съществителни от среден род с окончания -о, -е в именителен падеж единствено число:

сло́во (= дума, реч, слово) , зда́ние (= здание) , здоро́вье (= здраве)
Единствено число
Падежи Мъжки род
Именительный
Именителен
инжене́р
инженер
магази́н
магазин
ге́ний
гений
конь
кон
гвоздь
гвоздей
Родительный
Родителен
инжене́ра
магази́на
ге́ния
коня́
гвоздя́
Дательный
Дателен
инжене́ру
магази́ну
ге́нию
коню́
гвоздю́
Винительный
Винителен
инжене́ра
магази́н
ге́ния
коня́
гвоздь
Творительный
Творителен
инжене́ром
магази́ном
ге́нием
конё́м
гвоздё́м
Предложный
Предложен
(о) инжене́ре
(о) магази́не
(о) ге́нии
(о) коне́
(о) гвозде́
Падежи Среден род
Именительный
Именителен
де́ло
работа
село́
село
по́ле
поле
собра́ние
събрание
Родительный
Родителен
де́ла
села́
по́ля
собра́ния
Дательный
Дателен
де́лу
селу́
по́лю
собра́нию
Винительный
Винителен
де́ло
село́
по́ле
собра́ние
Творительный
Творителен
де́лом
село́м
по́лем
собра́нием
Предложный
Предложен
(о) де́ле
(о) селе́
(о) по́ле
(о) собра́нии
Множествено число
Падежи Мъжки род
Именительный
Именителен
инжене́ры
магази́ны
ге́нии
ко́ни
гво́зди
Родительный
Родителен
инжене́ров
магази́нов
ге́ниев
коне́й
гвозде́й
Дательный
Дателен
инжене́рам
магази́нам
ге́ниям
коня́м
гвоздя́м
Винительный
Винителен
инжене́ров
магази́нов
ге́ниев
коне́й
гво́зди
Творительный
Творителен
инжене́рами
магази́нами
ге́ниями
коня́ми
гвоздя́ми
Предложный
Предложен
(о) инжене́рах
(о) магази́нах
(о) ге́ниях
(о) коня́х
(о) гвоздя́х
Падежи Среден род
Именительный
Именителен
дела́
сё́ла
поля́
собра́ния
Родительный
Родителен
дел
сёл
поле́й
собра́ний
Дательный
Дателен
дела́м
сё́лам
поля́м
собра́ниям
Винительный
Винителен
дела́
сё́ла
поля́
собра́ния
Творительный
Творителен
дела́ми
сё́лами
поля́ми
собра́ниями
Предложный
Предложен
(о) дела́х
(о) сё́лах
(о) поля́х
(о) собра́ниях

Трето склонение

Към трето склонение спадат съществителните имена от женски род с нулево окончание в именителен падеж единствено число:

рожь (= ръж) , мышь (= мишка) , мысль (= мисъл) , радость (= радост)
Падежи Единствено число
Именительный
Именителен
ло́шадь
кон
пло́щадь
площад
ночь
нощ
Родительный
Родителен
ло́шади
пло́щади
но́чи
Дательный
Дателен
ло́шади
пло́щади
но́чи
Винительный
Винителен
ло́шадь
пло́щадь
ночь
Творительный
Творителен
ло́шадью
пло́щадью
но́чью
Предложный
Предложен
(о) ло́шади
(о) пло́щади
(о) но́чи
Падежи Множествено число
Именительный
Именителен
ло́шади
пло́щади
но́чи
Родительный
Родителен
лошаде́й
площаде́й
ноче́й
Дательный
Дателен
лошадя́м
площадя́м
ноча́м
Винительный
Винителен
лошаде́й
пло́щади
но́чи
Творительный
Творителен
лошадьми́
площадя́ми
ноча́ми
Предложный
Предложен
(о) лошадя́х
(о) площадя́х
(о) ночах́

По-особено склонение имат съществителните мать (= майка) и дочь (= дъщеря) . Тези съществителни имена във всички падежи, с изключение на именителен и винителен падеж единствено число, съдържат формообразуващ суфикс -ер-:

ма́тери , дочере́й , матере́й , дочеря́ми , матеря́ми

Разносклоняеми съществителни имена

Десет съществителни от среден род на -мя:

бре́мя (= бреме) , вре́мя (= време) , вы́мя (= виме) , зна́мя (= знаме) , и́мя (= име) , пла́мя (= пламък) , пле́мя (= племе) , се́мя (= семе) , стре́мя (= стреме) , те́мя (= теме)

и съществителното от мъжки род путь (= път, пътуване, пътешествие) в родителен, дателен и предложен падеж единствено число имат същите окончания като съществителните от 3-то склонение :

к зна́мени , нет вре́мени , о пла́мени , в пути́

а в творителен падеж приемат окончанията на съществителните от 2-ро склонение -ем/-ём:

на зна́мени (п. п.) , зна́менем (т. п.) , путё́м (т. п.)
Склонение на съществителните от среден род на -мя
Падежи Единствено число Множествено число
Именительный
Именителен
и́мя
име
зна́мя
знаме
имена́
знамёна́
Родительный
Родителен
и́мени
зна́мени
имё́н
знамё́н
Дательный
Дателен
и́мени
зна́мени
имена́м
знамё́нам
Винительный
Винителен
и́мя
зна́мя
имена́
знамёна́
Творительный
Творителен
и́менем
зна́менем
имена́ми
знамё́нами
Предложный
Предложен
(об) и́мени
(о) зна́мени
(об) имена́х
(о) знамё́нах

Към корена на съществителните имена на -мя в единствено число в родителен, дателен, творителен и предложен падеж и във всички падежи в множествено число се прибавя формообразуващия суфикс -ен-/-ён-:

зна́мени – знамё́н , и́мени – имё́н

Към корена на думите семе, стреме в родителен падеж множествено число се прибавя суфикс -ян-:

семя́н , стремя́н
Склонение на съществителното путь (= път, пътуване, пътешествие)
Падежи Единствено число Множествено число
Именительный
Именителен
путь
пути́
Родительный
Родителен
пути́
путе́й
Дательный
Дателен
пути́
путя́м
Винительный
Винителен
путь
пути́
Творительный
Творителен
путё́м
путя́ми
Предложный
Предложен
(о) пути́
(о) путя́х

Несклоняеми съществителни имена

Несклоняеми се наричат съществителните, които имат една и съща форма във всички падежи:

вхожу́ в метро́ (= влизам в метрото) , ви́жу метро́ (= виждам метрото) , любу́юсь метро́ (= любувам се на метрото) , пью ко́фе (= пия кафе) , с вку́сным ко́фе (= с вкусно кафе)

Сред тях има както съществителни нарицателни:

ко́фе (= кафе) , ра́дио (= радио) , кино́ (= кино) , жюри́ (= жури) , пальто́ (= палто) , шоссе́ (= шосе) , пиани́но (= пиано) , депо́ (= депо) , кака́о (= какао) , ве́то (= вето) , са́мбо (= самбо) , желе́ (= желе) , кафе́ (= кафе (кафене)) , купе́ (= купе) , портмоне́ (= портмоне)

така и собствени имена:

Гариба́льди (= Гарибалди) , Гё́те (= Гьоте) , Зо́ля (= Зола) , Со́чи (= Сочи) , Баку́ (= Баку)

Към несклоняемите съществителни се отнасят:

  • Много съществителни от чуждоезиков произход с крайни гласни -о, -е, -и, -у, -ю и с краен ударен :
    ра́дио (= радио) , метро́ (= метро) , табло́ (= табло) , коммюнике́ (= комюнике) , такси́ (= такси) , рагу́ (= рагу) , кенгуру́ (= кенгуру) , меню́ (= меню) , боа́ (= боа) , (рома́н) Дюма́ (= (роман) на Дюма) , (поэ́ма) Ге́йне (= (поема) на Хайне) , (го́род) Суху́ми (= (град) Сухуми) , (го́род) О́сло (= (град) Осло) , (го́род) Баку́ (= (град) Баку) , (река́) Миссиси́пи (= (река) Мисисипи)
  • Чуждоезични фамилии, обозначаващи лица от женски пол и завършващи на съгласен звук:
    (стихи́) Алиге́р (= (стихове) на Алигер) , (рома́н) Во́йнич (= (роман) на Войнич)
  • руски и украински фамилии на и -их/-ых
    Дурново́ , Франко́ , Черны́х , Долги́х
  • сложносъкратени думи от азбучен или смесен характер:
    ЕС , РАН , ООН , СНГ , ВДНХ , МГУ , сельпо и др.
Обратно нагоре