Съществително име - значение

Съществителното име е част на речта, която означава предмет и отговаря на следните въпроси кто? (= кой?) , что? (= какво?) :

Това значение се изразява с помощта на независимите категории за род, число, падеж, одушевеност и неодушевеност.

По своето значение съществителните имена се делят на собствени и нарицателни.

Съществителните имена са от мъжки, женски или среден род, изменят се по падеж (шест падежни форми) и по число (единствено и множествено число).

Основната форма на съществителното име е в именителен падеж (nominativ) единствено число:

В изречението съществителното име изпълнява най-често ролята на подлог или допълнение.

Собствени съществителни имена

Съществителните собствени имена назовават отделни лица и единични предмети. Към съществителните собствени имена се отнасят:

Нарицателни съществителни имена

Съществителните нарицателни имена назовават група еднородни предмети, явления, действия или състояния:

Одушевени и неодушевени съществителни имена

Одушевените съществителни имена се използват за назоваване на хора, животни и отговарят на въпроса кто? (= кой?) :

Неодушевените съществителни имена назовават неживи предмети, както и представители на растителния свят и отговарят на въпроса что? (= какво?) :

Род на съществителните имена

Всички съществителни имена (с изключение на тези, които се използват само в множествено число: но́жницы (= ножица) , брю́ки (= панталони) и т.н.) се отнасят към един от трите рода: мъжки, женски или среден.

В руски език има три рода на съществителните имена: женски, мъжки и среден. В повечето случаи родът на съществителното име може да бъде определен по неговото окончание.

Съществителните от мъжки род завършват:

Съществителните от женски род завършват на:

Съществителните от среден род завършват на:

Някои съществителни имена с окончания -а/-я са от мъжки род, ако означават лица от мъжки пол, или от женски род, ако означават лица от женски пол. Тези съществителни са от общ род:

Число на съществителните имена

Съществителните имена се използват в единствено или множествено число.

Формата за единствено число се използва, когато говорим за един предмет:

Формата за множествено число се използва, когато имаме предвид няколко предмета:

Някои съществителни имена се използват или само в единствено число (singularita tantum), или само в множествено число (pluralia tantum).

Съществителни, които имат форма само за единствено число:

Съществителни, които имат форма само за множествено число:

Падежи на съществителните имена

В руски език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Падежът се определя с помощта на съответни въпроси.

В изречението именителен падеж се използва винаги без предлог:

Останалите падежи се наричат косвени и могат да се употребяват с предлози:

или без предлози:

с изключение на предложен падеж, който винаги се използва с предлози:

Надеждните въпроси кто? (= кой?) , кого? (= кого?) , кому? (= на кого?) и др. се отнасят за одушевени съществителни имена.

А въпросите что? (= какво?) , чего? (= (от) какво?) , чему? (= (на) какво? (дателен падеж на мест. какво?)) и др. - за неодушевени съществителни имена:

Склонение на съществителните имена

Склонение на съществителните имена се нарича изменението им по падеж. В руски език съществителните имена имат три склонения.

Първо склонение

Към първо склонение спадат съществителните имена от женски род с окончание -а/-я в именителен падеж единствено число:

А също така и съществителните от мъжки род със същите окончания, означаващи лица:

Второ склонение

Към второ склонение се отнасят съществителните имена от мъжки род с нулево окончание:

а също така и с окончания на -о, -е:

както и съществителни от среден род с окончания -о, -е в именителен падеж единствено число:

Трето склонение

Към трето склонение спадат съществителните имена от женски род с нулево окончание в именителен падеж единствено число:

По-особено склонение имат съществителните мать (= майка) и дочь (= дъщеря) . Тези съществителни имена във всички падежи, с изключение на именителен и винителен падеж единствено число, съдържат формообразуващ суфикс -ер-:

Разносклоняеми съществителни имена

Десет съществителни от среден род на -мя:

и съществителното от мъжки род путь (= път, пътуване, пътешествие) в родителен, дателен и предложен падеж единствено число имат същите окончания като съществителните от 3-то склонение -и:

а в творителен падеж приемат окончанията на съществителните от 2-ро склонение -ем/-ём:

Склонение на съществителните от среден род на -мя

Към корена на съществителните имена на -мя в единствено число в родителен, дателен, творителен и предложен падеж и във всички падежи в множествено число се прибавя формообразуващия суфикс -ен-/-ён-:

Към корена на думите семе, стреме в родителен падеж множествено число се прибавя суфикс -ян-:

Склонение на съществителното путь (= път, пътуване, пътешествие)

Несклоняеми съществителни имена

Несклоняеми се наричат съществителните, които имат една и съща форма във всички падежи:

Сред тях има както съществителни нарицателни:

така и собствени имена:

Към несклоняемите съществителни се отнасят: