Към съдържанието

Обща информация

Съвременната руска азбука се състои от 33 букви (10 гласни, 21 съгласни и 2 знака):

  • Аа арбуз диня
  • Бб банан банан
  • Вв волк вълк
  • Гг гусь гъска
  • Дд дом дом
  • Ее енот енот
  • Ёё ёж таралеж
  • Жж жук бръмбар
  • Зз заяц заек
  • Ии игла игла
  • Йй йогурт йогурт, кисело мляко
  • Кк кот котарак
  • Лл лук лук
  • Мм мышь мишка
  • Нн ножницы ножица
  • Оо облако облак
  • Пп помидор домат
  • Рр робот робот
  • Сс стул стол
  • Тт топор брадва
  • Уу утка патка, патица
  • Фф фонарь фенер
  • Хх хомяк хомяк
  • Цц цыплёнок пиле, пиленце
  • Чч часы часовник
  • Шш шар кълбо, топка
  • Щщ щётка четка
  • Ъъ объявление обявяване, обява
  • Ыы рыба риба
  • Ьь соль сол
  • Ээ экскаватор екскаватор
  • Юю юбка пола
  • Яя яблоко ябълка

Думите са съставени от срички. Сричките са съставени от букви, които представляват гласни и съгласни звуци. В едносричните думи гласните ударени звуци се произнасят така, както се наричат в азбуката.

Ударение – изговаряне на една сричка в думата или цяла дума с по-голяма сила на гласа. В ученическите учебници и речниците в двусричните и многосрични думи ударението е означено със специален знак, който се поставя над гласната. В едносричните думи ударението не се обозначава.

Сричката под ударение се нарича ударена и се произнася с по-голяма сила в сравнение с останалите срички в думата. Сричките, които стоят след ударената сричка, се произнасят по-слабо и кратко. В такива срички звуците [а] и [о] звучат неясно, подобно на много кратък звук [а].

В руски език ударението изпълнява няколко функции. Една от тях е смислоразличителната (или семантична) функция, т.е. ударението ни помага да различим значенията на думите.

В руски език се срещат думи, които се пишат по един и същи начин, но се различават по произношение (най-често са с различно ударение). Тези думи се наричат омографи:

  • замо́к (= ключалка, брава (на врата)) за́мок (= замък (сграда))
  • сто́ит (= струва (цената е)) стои́т (= стои (не се движи))
  • до́ма (= вкъщи (в своя дом)) дома́ (= къщи, сгради, жилища (мн. число от думата дом))
  • ду́хи (= духове (привидения)) духи́ (= парфюм)
  • мою́ (= моята (от местоимението моя)) мо́ю (= мия (от глагола мия))

В руски език някои букви се произнасят по различен начин от тяхното писмено обозначение. Това се дължи на законите на фонетиката. Промяната на звуците в неударена позиция се нарича редукция.

В ударени срички буквите а и о означават звуци [а] и [о]:

ма́ма (= мама) , То́ма (= Тома)

В неударени срички, стоящи пред ударената сричка и в абсолютното начало на думата без ударение, буквите а и о обозначават звук, който звучи като кратък звук [а]:

комок [камок] (= бучка, буца) , каток [каток] (= пързалка) , окно [акно] (= прозорец)

В сричките, които стоят след ударената сричка буквите а и о означават звук, който звучи неясно, като много кратък звук [а]:

полка [полкə] (= полица, рафт) , лампа [лампə] (= лампа)

В началото на думата в неударена позиция гласният О се произнася като звук [а]:

обуй [абуй] (= обуй) , окно [акно] (= прозорец) , облака [аблака] (= облаци)

В руски език различаваме звучни (при които преобладава повече тон - звук) и беззвучни (които съдържат само шум) съгласни. 12 от тях представляват двойки по признак звучност / беззвучност:

Образуващи двойка
б – п , в – ф , г – к , д – т , ж – ш , з – с
Необразуващи двойка
  • Само звучни (сонорни): й , л , м , н , р
  • Само беззвучни: ч , щ , ц

В края на думите образуващите двойка звучни съгласни се произнасят като съответстващите им беззвучни:

гриб [грип] (= гъба) , плов [плоф] (= пилаф) , друг [друк] (= приятел) , год [гот] (= година) , нож [нош] (= нож) , раз [рас] (= път, веднъж, един път)

Образуващите двойка звучни съгласни, стоящи в средата на думата пред беззвучни съгласни, се обеззвучават, т. е. се произнасят като съответстващите им беззвучни съгласни:

ложка [лошка] (= лъжица) , ошибка [ашыпка] (= грешка) , всегда [фс'игда] (= винаги) , сказка [скаска] (= приказка)

Образуващите двойка беззвучни съгласни, стоящи в средата на думата пред звучни съгласни, се озвучават, т. е. произнасят се като съответстващия им звучен съгласен:

просьба [прозьба] (= молба) , вокзал [вагзал] (= гара) , сделать [зд'элат'] (= направя) , отбить [адбить] (= отбия, отчупя, отнема със сила)

Предлогът в, стоящ пред дума, която започва с беззвучна съгласна, се заглушава и се произнася като [ф]:

в саду [ф саду] (= в градината) , в шкафу [ф шкафу] (= в шкафа) , в парке [ф парк'ь] (= в парка)

Предлогът с, стоящ пред дума, която започва със звучна съгласна (с изключение на в), се озвучава и се произнася като з:

с другом [з другам] (= с приятел) , с братом [з братам] (= с брата) , с городом [з горадам] (= с града)

Окончанията на възвратните глаголи ться или тся произнасяме като [ца]:

учиться [учи[ца́]] (= уча се) , одеваться [одева[ца́]] (= обличам се) , мыться [мы[ца́]] (= мия се)

Окончанията –ого / -его в показателните местоимения и прилагателните имена четем като [ова] / [аво] / [ава] - [ева]:

этого [этава] (= този) , того [таво] (= онзи) , какого [какова] (= такъв ) , молотого [молатава] (= млян)

Буквите е, ё, ю, я се наричат йотувани, тъй като при произнасяне на тяхното наименование чуваме 2 звука в съчетание с [й]:

  • Е, е [йэ / ye]
  • Ё, ё [йо / yo]
  • Ю, ю [йу / yu]
  • Я, я [йа / ya]

Но в думи след съгласна под ударение те предават основния звук:

  • Е, е [э / e]
  • Ё, ё [о / o]
  • Ю, ю [у / u]
  • Я, я [а / a]

В неударена позиция в първа сричка пред ударена буквите е и я предават звук, близък до и [иэ].

Буквите е, ё, ю, я, буквата и, и буквата ь (мек знак, ер малък), която не предава звук, а само служи като знак за обозначение на меко произошение, показват, че съгласният пред тях се произнася меко, например: [д'] / [d'], [т'] / [t'], [м'] / [m'], [н'] / [n'] и т. д.

В думите буквите е, ё, ю, я могат да стоят в следните позиции:

  1. след съгласни;
  2. в началото на думата (под ударение и без ударение);
  3. след гласни (под ударение и без ударение);
  4. след мек знак (ер малък) (ь) и твърд знак (ер голям) (ъ).

В началото на думата, след гласни и след твърд (ъ) и мек (ь) знаци буквите е, ё, ю, я, когато ударението пада на тях, предават два звука, близки до произношението на определени звуци в началото на някои английски думи:

  • Е, е [йэ / ye] yellow [ˈjeləʊ]
  • Ё, ё [йо / yo] yourself [jɔːˈself]
  • Ю, ю [йу / yu] you [ju:]
  • Я, я [йа / ya] yard [jɑːd]

В началото на думата в неударена позиция буквите е и я предават звук, близък до съчетанието от й и и [йиэ].

След разделителния твърд (ъ) и разделителния мек(ь) знаци буквите е, ё, ю, я предават два звука. Разделителният мек знак се пише в средата на думата и никога не се пише след представки. Тази буква може да се пише също пред и, тогава я четем като [йи] или [yi]:

  • Е, е [йэ] пьеса (= пиеса)
  • Ё, ё [йо] пьёт (= пие)
  • И [йи] воробьи (= врабци) соловьи (= славеи)
  • Ю, ю [йу] вьюга (= виелица, фъртуна)
  • Я, я [йа] семья (= семейство)

Разделителният ъ се пише в думите само след представки, завършващи на съгласен пред корен, който започва с е, ё, ю, я. Към тази група се отнасят сложните думи с първа част двух-, трёх-, четырёх-, сверх-, меж-:

  • Е, е [йэ] подъезд (= вход, пристигане)
  • Ё, ё [йо] подъём (= повдигане, изкачване)
  • Ю, ю [йу] предъюбилейный (= предюбилеен)
  • Я, я [йа] трёхъярусный (= на три ката, триетажен)

В думи с буквата ё ударението винаги пада на тази буква.

Буквата Ж - [ж] / [zh], [g], [j], [ʒ] предава звук, близък до звука, който се чува в края на английската дума garage ['gærɑ:ʒ].

След буквите ж, ш, ц винаги се пише буква и, но се произнася твърдо:

широкий [шырокий] (= широк) , шишка [шышка] (= буца, оток, шишарка) , машина [машына] (= кола, машина)

Руският звук [и] прилича на английския звук [i:] в думата cheese [tʃiːz]. За да произнесете звука [и] протегнете езика напред и с края му докоснете долните зъби. При произнасянето на [и] най-добре е леко да се усмихнете - и всичко ще се получи. Съгласният звук пред и се произнася меко.

Буква Й, й обозначава звук, близък до произношението на звука в началото на английската дума York [jɔːk] или yoghurt [ˈjoʊɡr̩t]. В руските думи тази буква винаги стои в средата на думата след гласна или в края на думата ( мой (= мой) , май (= май) , майка (= потник) , в заимстваните думи тя най-често стои или в началото, или в средата на думата ( йод (= йод) , йогурт (= йогурт) , майор (= майор) ).

В руските изречения думата вот (= ето) обикновено стои в началото на изречението и означава «тук се намира, тук виждате». Думата вот (= ето) винаги се произнася с вот.

Местоимението он (= той) и съюзът но (= но) се произнасят винаги с [о], дори и когато в изречението ударението не пада върху тях.

Буквата ы означава звука [ы]. Тя никога не се пише в началото на думата.

При произнасянето на този звук е необходимо целият език да се отмести назад и да се напрегне, напъне задната му част. Върхът на езика вече не допира долните зъби, като в произношението на звука [и], а е изместен назад. Устата е затворена повече, отколкото при произношението на звука [и], а при произношението на звук [ы] вече не се усмихваме. Най-простото упражнение, което ще ви помогне да се научите да произнасяте руския звук [ы], е, като поставите напреки молив между зъбите си. Поставете молив между зъбите си и се опитвайте да произнесете [и]. А сега се опитайте да произнесете същия звук, без да докосвате молива с език. Получава се звук [ы]. Запомнихте - повторете без молив. Пред гласния звук ы съгласният винаги се произнася твърдо.

Буквата ц - [ц] / [ts] / [tz] предава звук, близък до звука, който се чува в началото на английската дума tsunami [tsu:'na:mi].

След буквите ц, ж, ш винаги се пише буква и, с изключение на няколко думи, в които след буквата ц се пише ы:

цыган (= циганин) , на цыпочках (= на пръсти) , цыплёнок (= пиле, пиленце) , цыкнуть (= шъткам) , цыц (= шшт!)

Буквата ч предава звук [tʃ], близък до звука в началото на английската дума cheese [tʃi:z] или името Charley [tʃa:li].

Буквата ч в писмената реч предава винаги мек звук. По традиция след ч винаги се пише а и у, а не я и ю (с изключение на няколко думи).

Съчетанието ч със съгласни предава различни звуци:

  • съчетанията чт произнасяме като [шт]: что (= какво) , чтобы (= за да) , что-то (= нещо)
  • съчетанията чн произнасяме като [шн]: конечно (= разбира се) , скучно (= скучно) , яичница (= пържени яйца) , горчичник (= синапена лапа)
  • съчетанията зч произнасяме като [ш’:]: возчик (= колар, каруцар) , разносчик (= разносвач) , заказчик (= клиент, който е поръчал нещо)
  • съчетанията сч произнасяме като [ш’:]: счастье (= щастие) , песчаный (= пясъчен) , рассчитать (= изчисля, пресметна) , расчёска (= гребен)
  • съчетанията жч произнасяме като [ш’:]: мужчина (= мъж) , перебежчик (= изменник, предател, дезертьор)
  • съчетанията тч произнасяме като [ч’:]: лётчик (= летец) , наводчик (= мерач (воен.)) , отчество (= презиме) , матч (= мач) , ветчина (= шунка)
  • съчетанията дч произнасяме като [ч’:]: находчивый (= находчив, съобразителен) , подчеркнуть (= подчертая)

Звукът, представен от буквата щ, се произнася като дълго меко ш [ш’:] / [ʃ’:] / [shсh].

Буквата щ, както и буквата ч, в писмената реч предава винаги мек звук. По традиция след тях винаги се пише а и у, а не я и ю (с изключение на няколко думи).

Буквата э най-често се среща в началото на заимствани и някои руски думи: это (= това) , эта (= тази) , этот (= този) , Эмма (= Ема) .

Показателните местоимения это (= това) , эта (= тази) , этот (= този) , та (= някои, някакви, някакви си) , тот (= онзи, оня) , то (= някой, някой си) и др. посочват конкретен предмет, признак, количество и т.н. сред други предмети, признаци и т.н. Показвайки предмета, казваме: «Это …» . Тези местоимения могат също така да носят допълнителна информация за означения обект, например, неговия род или число: эта – ж. р., этот – м. р, это – ср. р., эти – мн. ч. и т. н.

В руски език има думи, които са идентични по правопис и звучене, но имат различно значение. Тези думи се наричат омоними:

  • Том (имя) (= Том (име)) том (книга) (= том (книга))
  • коса (инструмент) (= коса (инструмент)) коса (причёска) (= плитка (прическа))
  • лук (оружие) (= лък (оръжие)) лук (растение) (= лук (растение))
  • Боб (имя) (= Боб (име)) боб (растение) (= боб (растение))
  • труба (музыкальный инструмент) (= тръба (музикален инструмент)) труба (печная) (= кюнец)
  • Роза (имя) (= Роза (име)) роза (растение) (= роза (растение))
  • Панама (государство) (= Панама (държава)) панама (головной убор) (= панама (шапка))
  • Вера (имя) (= Вера (име)) вера (от слова верить) (= вяра (от думата вярвам))

В руски език има омоформи - думи, които звучат еднакво само в някои граматични форми, като в същото време принадлежат към различни части на речта:

пила́ (инструмент) (= пила (инструмент)) - пила́ (от слова пить) (= пи (от думата пия))

Интонационни конструкции

В руски език различаваме пет основни типове интонационни конструкции (ИК): ИК-1, ИК-2, ИК-3, ИК-4, ИК-5.

Във всички типове ИК различаваме три части: ударена, пред ударена и след ударена.

Ударената част е равна на една сричка и играе ролята на център на ИК, тъй като тук настъпва значителна промяна на тона. Пред ударената и след ударената части се различават по обем и е възможно да липсват.

ИК-1 е типична за повествователни изречения с неутрално съобщение. ИК-1 се характеризира с понижаване на тона на ударената част, което може да бъде рязко и не рязко. Пред ударената част се произнася с нормален среден тон на говорене. Тонът на след ударената част е по-нисък от средния и се понижава още повече на последните срички. Центърът на ИК-1 винаги е на думата, която изразява неизвестната за събеседника част от изказването.

Например, изречението Таня пишет письмо. (= Таня пише писмо.) може да се прочете по различен начин:

  •   Таня пишет письмо. – тук центърът на ИК е на сричката Та(ня). …ня пишет письмо — след ударена част
  • Таня пишет письмо. – тук центърът на ИК е на сричката пи(шет). Таня — пред ударена част, пи… — ударена част, …шет письмо — след ударена част
  • Таня пишет письмо. – тук центърът на ИК е на думата (пись)мо. Таня пишет пись… — пред ударена част, …мо — ударена част.

ИК-2 е типична за въпросителни изречения с въпросителна дума ( кто (= кой?) , что (= какво?) , где (= където) , куда (= накъдето) , откуда (= откъдето) , почему (= поради, заради което; ето защо) , зачем (= затова, с тази цел) и т. н.). Центърът на ИК-2 обикновено е на въпросителната дума или на думата, която уточнява това, за което се пита. Пред ударената част на ИК-2 се произнася със среден тон или с незначително повишаване на гласа. Ударената част обикновено се произнася с незначително повишаване на тона и леко засилване на словесното ударение. На след ударената част тонът се понижава под средно ниво, както в ИК-1.

Например, изречението Кому ты пишешь? (= На кого пишеш?) може да се прочете така:

  •   Кому ты пишешь? – тук центърът на ИК е на сричката му, ко… — пред ударена част, ты пишешь — след ударена част.
  •   Кому ты пишешь? – тук центърът на ИК е на думата ты, пред ударена част – кому и след ударена част пишешь.
  •   Кому ты пишешь? – тук центърът на ИК е на сричката пи…, пред ударена част кому ты и след ударена част – …шешь.

ИК-3 е типична конструкция за въпросително изречение без въпросителна дума. Ударената част започва с по-висок тон в сравнение с пред ударената част и в рамките на сричката се повишава. На след ударената част тонът се понижава под средното ниво, повишаване на тона тук не се допуска. Във въпросителните изречения без въпросителна дума центърът на ИК винаги уточнява това, за което се пита.

Например, изречението Таня пишет письмо? (= Таня пише писмо ли?) може да се прочете:

  •   Таня пишет письмо? – тук центърът на ИК е на сричката та…, след ударена част …ня пишет письмо
  •   Таня пишет письмо? – тук центърът на ИК е на сричката пи…. Пред ударена част Таня и след ударена – письмо.
  •   Таня пишет письмо? – тук центърът на ИК е на сричката …мо, пред ударена част Таня пишет пись…

ИК-4 е типична за непълно въпросително изречение със съпоставителен съюз а ( А вы? (= А вие?) , А Светлана? (= А Светлана?) , А дети? (= А децата?) ). Пред ударената част на ИК се произнася със средно ниво на тона, понякога с незначително понижаване, особено пред ударената част (център на ИК). Ако ударената част стои в края, тонът започва с ниво под средното и в рамките на сричката тонът равномерно се повишава. Ако в ИК-4 има след ударена част, то ударената част се произнася с понижаване на тона, а след ударената - с повишаване на тона. Удареният и крайният неударен гласен могат да бъдат по-проточени, удължени.

Например:

  •   А вы? (= А вие?) – четем: А вы(ыыы)?
  •   А эти? (= А тези?) – четем: А э(эээ)ти?
  •   А дети? (= А децата?) – четем: А де(еее)ти?

Например:

  •   А Светлана? (= А Светлана?) – – ударена част - …ла…, пред ударена част А Свет…, след ударена част – …на.
  •   А остальные? (= А останалите?) – – ударена част – …ны…, пред ударена част А остальт…, след ударена част – …е.
  •   А вы? (= А вие?) – – ударена част – вы, пред ударена част А, след ударена част липсва.

ИК-5 e типична за оценъчни изречения с местоименни думи. Пред ударената част на ИК-5 се произнася със среден тон. Тази част обикновено е кратка, тъй като по правило интонационният център е на местоименната дума. На ударената част тонът се повишава над средното ниво, както в ИК-2, основният обикновено се удължава. Тонът, по-висок от средното ниво, продължава и на след ударената част. На последната дума тонът се понижава под средното ниво. Темпото на речта при ИК-5 може да бъде забавено.

Например:

  •   Какой чудесный вид! (= Каква прекрасна гледка!) – ударена част - …дес…, пред ударена част Какой чу…, след ударена част – …ный вид.
  •   Сколько здесь цветов! (= Колко много цветя има тук!) – ударена част – …тов, пред ударена част Сколько здесь цве….
  •   Какие прекрасные розы!! (= Какви прекрасни рози!) – ударена част - …кие, пред ударена част Ка…, след ударена част – прекрасные розы.
Обратно нагоре