Съвременната руска азбука се състои от 33 букви (10 гласни, 21 съгласни и 2 знака):

• Аа арбуз диня
• Бб банан банан
• Вв волк вълк
• Гг гусь гъска
• Дд дом дом
• Ее енот енот
• Ёё ёж таралеж
• Жж жук бръмбар
• Зз заяц заек
• Ии игла игла
• Йй йогурт йогурт, кисело мляко
• Кк кот котарак
• Лл лук лук
• Мм мышь мишка
• Нн ножницы ножица
• Оо облако облак
• Пп помидор домат
• Рр робот робот
• Сс стул стол
• Тт топор брадва
• Уу утка патка, патица
• Фф фонарь фенер
• Хх хомяк хомяк
• Цц цыплёнок пиле, пиленце
• Чч часы часовник
• Шш шар кълбо, топка
• Щщ щётка четка
• Ъъ объявление обявяване, обява
• Ыы рыба риба
• Ьь соль сол
• Ээ экскаватор екскаватор
• Юю юбка пола
• Яя яблоко ябълка

Думите са съставени от срички. Сричките са съставени от букви, които представляват гласни и съгласни звуци. В едносричните думи гласните ударени звуци се произнасят така, както се наричат в азбуката.

Ударение – изговаряне на една сричка в думата или цяла дума с по-голяма сила на гласа. В ученическите учебници и речниците в двусричните и многосрични думи ударението е означено със специален знак, който се поставя над гласната. В едносричните думи ударението не се обозначава.

Сричката под ударение се нарича ударена и се произнася с по-голяма сила в сравнение с останалите срички в думата. Сричките, които стоят след ударената сричка, се произнасят по-слабо и кратко. В такива срички звуците [а] и [о] звучат неясно, подобно на много кратък звук [а].

В руски език ударението изпълнява няколко функции. Една от тях е смислоразличителната (или семантична) функция, т.е. ударението ни помага да различим значенията на думите.

В руски език се срещат думи, които се пишат по един и същи начин, но се различават по произношение (най-често са с различно ударение). Тези думи се наричат омографи:

В руски език някои букви се произнасят по различен начин от тяхното писмено обозначение. Това се дължи на законите на фонетиката. Промяната на звуците в неударена позиция се нарича редукция.

В ударени срички буквите а и о означават звуци [а] и [о]:

В неударени срички, стоящи пред ударената сричка и в абсолютното начало на думата без ударение, буквите а и о обозначават звук, който звучи като кратък звук [а]:

В сричките, които стоят след ударената сричка буквите а и о означават звук, който звучи неясно, като много кратък звук [а]:

В началото на думата в неударена позиция гласният О се произнася като звук [а]:

В руски език различаваме звучни (при които преобладава повече тон - звук) и беззвучни (които съдържат само шум) съгласни. 12 от тях представляват двойки по признак звучност / беззвучност:

В края на думите образуващите двойка звучни съгласни се произнасят като съответстващите им беззвучни:

Образуващите двойка звучни съгласни, стоящи в средата на думата пред беззвучни съгласни, се обеззвучават, т. е. се произнасят като съответстващите им беззвучни съгласни:

Образуващите двойка беззвучни съгласни, стоящи в средата на думата пред звучни съгласни, се озвучават, т. е. произнасят се като съответстващия им звучен съгласен:

Предлогът в, стоящ пред дума, която започва с беззвучна съгласна, се заглушава и се произнася като [ф]:

Предлогът с, стоящ пред дума, която започва със звучна съгласна (с изключение на в), се озвучава и се произнася като з:

Окончанията на възвратните глаголи ться или тся произнасяме като [ца]:

Окончанията –ого / -его в показателните местоимения и прилагателните имена четем като [ова] / [аво] / [ава] - [ева]:

Буквите е, ё, ю, я се наричат йотувани, тъй като при произнасяне на тяхното наименование чуваме 2 звука в съчетание с [й]:

Но в думи след съгласна под ударение те предават основния звук:

В неударена позиция в първа сричка пред ударена буквите е и я предават звук, близък до и [и^э].

Буквите е, ё, ю, я, буквата и, и буквата ь (мек знак, ер малък), която не предава звук, а само служи като знак за обозначение на меко произошение, показват, че съгласният пред тях се произнася меко, например: [д'] / [d'], [т'] / [t'], [м'] / [m'], [н'] / [n'] и т. д.

В думите буквите е, ё, ю, я могат да стоят в следните позиции:

1. след съгласни;
2. в началото на думата (под ударение и без ударение);
3. след гласни (под ударение и без ударение);
4. след мек знак (ер малък) (ь) и твърд знак (ер голям) (ъ).

В началото на думата, след гласни и след твърд (ъ) и мек (ь) знаци буквите е, ё, ю, я, когато ударението пада на тях, предават два звука, близки до произношението на определени звуци в началото на някои английски думи:

В началото на думата в неударена позиция буквите е и я предават звук, близък до съчетанието от й и и [йи^э].

След разделителния твърд (ъ) и разделителния мек(ь) знаци буквите е, ё, ю, я предават два звука. Разделителният мек знак се пише в средата на думата и никога не се пише след представки. Тази буква може да се пише също пред и, тогава я четем като [йи] или [yi]:

Разделителният ъ се пише в думите само след представки, завършващи на съгласен пред корен, който започва с е, ё, ю, я. Към тази група се отнасят сложните думи с първа част двух-, трёх-, четырёх-, сверх-, меж-:

В думи с буквата ё ударението винаги пада на тази буква.

Буквата Ж - [ж] / [zh], [g], [j], [ʒ] предава звук, близък до звука, който се чува в края на английската дума garage ['gærɑ:ʒ].

След буквите ж, ш, ц винаги се пише буква и, но се произнася твърдо:

Руският звук [и] прилича на английския звук [i:] в думата cheese [tʃiːz]. За да произнесете звука [и] протегнете езика напред и с края му докоснете долните зъби. При произнасянето на [и] най-добре е леко да се усмихнете - и всичко ще се получи. Съгласният звук пред и се произнася меко.

Буква Й, й обозначава звук, близък до произношението на звука в началото на английската дума York [jɔːk] или yoghurt [ˈjoʊɡr̩t]. В руските думи тази буква винаги стои в средата на думата след гласна или в края на думата ( мой (= мой) , май (= май) , майка (= потник) , в заимстваните думи тя най-често стои или в началото, или в средата на думата ( йод (= йод) , йогурт (= йогурт) , майор (= майор) ).

В руските изречения думата вот (= ето) обикновено стои в началото на изречението и означава «тук се намира, тук виждате». Думата вот (= ето) винаги се произнася с вот.

Местоимението он (= той) и съюзът но (= но) се произнасят винаги с [о], дори и когато в изречението ударението не пада върху тях.

Буквата ы означава звука [ы]. Тя никога не се пише в началото на думата.

При произнасянето на този звук е необходимо целият език да се отмести назад и да се напрегне, напъне задната му част. Върхът на езика вече не допира долните зъби, като в произношението на звука [и], а е изместен назад. Устата е затворена повече, отколкото при произношението на звука [и], а при произношението на звук [ы] вече не се усмихваме. Най-простото упражнение, което ще ви помогне да се научите да произнасяте руския звук [ы], е, като поставите напреки молив между зъбите си. Поставете молив между зъбите си и се опитвайте да произнесете [и]. А сега се опитайте да произнесете същия звук, без да докосвате молива с език. Получава се звук [ы]. Запомнихте - повторете без молив. Пред гласния звук ы съгласният винаги се произнася твърдо.

Буквата ц - [ц] / [ts] / [tz] предава звук, близък до звука, който се чува в началото на английската дума tsunami [tsu:'na:mi].

След буквите ц, ж, ш винаги се пише буква и, с изключение на няколко думи, в които след буквата ц се пише ы:

Буквата ч предава звук [tʃ], близък до звука в началото на английската дума cheese [tʃi:z] или името Charley [tʃa:li].

Буквата ч в писмената реч предава винаги мек звук. По традиция след ч винаги се пише а и у, а не я и ю (с изключение на няколко думи).

Съчетанието ч със съгласни предава различни звуци:

Звукът, представен от буквата щ, се произнася като дълго меко ш [ш’:] / [ʃ’:] / [shсh].

Буквата щ, както и буквата ч, в писмената реч предава винаги мек звук. По традиция след тях винаги се пише а и у, а не я и ю (с изключение на няколко думи).

Буквата э най-често се среща в началото на заимствани и някои руски думи: это (= това) , эта (= тази) , этот (= този) , Эмма (= Ема) .

Показателните местоимения это (= това) , эта (= тази) , этот (= този) , та (= някои, някакви, някакви си) , тот (= онзи, оня) , то (= някой, някой си) и др. посочват конкретен предмет, признак, количество и т.н. сред други предмети, признаци и т.н. Показвайки предмета, казваме: «Это …» . Тези местоимения могат също така да носят допълнителна информация за означения обект, например, неговия род или число: эта – ж. р., этот – м. р, это – ср. р., эти – мн. ч. и т. н.

В руски език има думи, които са идентични по правопис и звучене, но имат различно значение. Тези думи се наричат омоними:

В руски език има омоформи - думи, които звучат еднакво само в някои граматични форми, като в същото време принадлежат към различни части на речта:

В руски език различаваме пет основни типове интонационни конструкции (ИК): ИК-1, ИК-2, ИК-3, ИК-4, ИК-5.

Във всички типове ИК различаваме три части: ударена, пред ударена и след ударена.

Ударената част е равна на една сричка и играе ролята на център на ИК, тъй като тук настъпва значителна промяна на тона. Пред ударената и след ударената части се различават по обем и е възможно да липсват.

ИК-1 е типична за повествователни изречения с неутрално съобщение. ИК-1 се характеризира с понижаване на тона на ударената част, което може да бъде рязко и не рязко. Пред ударената част се произнася с нормален среден тон на говорене. Тонът на след ударената част е по-нисък от средния и се понижава още повече на последните срички. Центърът на ИК-1 винаги е на думата, която изразява неизвестната за събеседника част от изказването.

Например, изречението Таня пишет письмо. (= Таня пише писмо.) може да се прочете по различен начин:

ИК-2 е типична за въпросителни изречения с въпросителна дума ( кто (= кой?) , что (= какво?) , где (= където) , куда (= накъдето) , откуда (= откъдето) , почему (= поради, заради което; ето защо) , зачем (= затова, с тази цел) и т. н.). Центърът на ИК-2 обикновено е на въпросителната дума или на думата, която уточнява това, за което се пита. Пред ударената част на ИК-2 се произнася със среден тон или с незначително повишаване на гласа. Ударената част обикновено се произнася с незначително повишаване на тона и леко засилване на словесното ударение. На след ударената част тонът се понижава под средно ниво, както в ИК-1.

Например, изречението Кому ты пишешь? (= На кого пишеш?) може да се прочете така:

ИК-3 е типична конструкция за въпросително изречение без въпросителна дума. Ударената част започва с по-висок тон в сравнение с пред ударената част и в рамките на сричката се повишава. На след ударената част тонът се понижава под средното ниво, повишаване на тона тук не се допуска. Във въпросителните изречения без въпросителна дума центърът на ИК винаги уточнява това, за което се пита.

Например, изречението Таня пишет письмо? (= Таня пише писмо ли?) може да се прочете:

ИК-4 е типична за непълно въпросително изречение със съпоставителен съюз а ( А вы? (= А вие?) , А Светлана? (= А Светлана?) , А дети? (= А децата?) ). Пред ударената част на ИК се произнася със средно ниво на тона, понякога с незначително понижаване, особено пред ударената част (център на ИК). Ако ударената част стои в края, тонът започва с ниво под средното и в рамките на сричката тонът равномерно се повишава. Ако в ИК-4 има след ударена част, то ударената част се произнася с понижаване на тона, а след ударената - с повишаване на тона. Удареният и крайният неударен гласен могат да бъдат по-проточени, удължени.

Например:

Например:

ИК-5 e типична за оценъчни изречения с местоименни думи. Пред ударената част на ИК-5 се произнася със среден тон. Тази част обикновено е кратка, тъй като по правило интонационният център е на местоименната дума. На ударената част тонът се повишава над средното ниво, както в ИК-2, основният обикновено се удължава. Тонът, по-висок от средното ниво, продължава и на след ударената част. На последната дума тонът се понижава под средното ниво. Темпото на речта при ИК-5 може да бъде забавено.

Например: