Значение и граматични признаци

Местоимението е част на речта, която посочва предмет, признаци и количества, но не ги назовава.

Към местоимението могат да се зададат следните въпроси: кто? (= кой?) что? (= какво?) какой? (= какъв?) чей? (= чий? ) как? (= как?) где? (= къде?) когда? (= кога?) и др. Местоименията се използват вместо съществителни, прилагателни, числителни имена или наречия.По-голямата част от местоименията в руски език се променят по падеж, много местоимения се променят по род и число.

Видове местоимения

По своето значение и граматични признаци местоименията се делят на няколко вида:

Склонение на местоименията

Лични местоимения

Личните местоимения имат форми за:

• лице
• число
• падеж
• род (само местоименията трето лице единствено число)

Местоименията я (= аз) и ты (= ти) показват участниците в речта.

Местоименията он (= той) , она (= тя) , оно (= то) , они (= те) показват предмет, за който се говори, говорило се е или ще се говори.

Местоименията мы (= ние) и вы (= вие) указват на говорещия или неговия събеседник заедно с други лица.

Местоименията за 3-то лице ( он (= той) , она́ (= тя) , оно́ (= то) , они́ (= те) ) след предлози започват с н:

Всички лични местоимения имат еднакви форми за родителен и винителен падеж.

Възвратно местоимение

Възвратното местоимение себя́ (= себе си, на себе си, се, си) показва лицето, за което се говори. Това местоимение няма форма за именителен падеж (nominativ), както и форми за лице, число и род.

Въпросителни и относителни местоимения

Въпросителни и относителни местоимения:

Въпросителните местоимения се използват за задаване на въпрос.

Относителните местоимения свързват отделните части на сложното изречение.

Въпросителните и относителните местоимения кто (= кой?) и что (= какво?) нямат род и число.

Местоименията како́й (= какъв?) , кото́рый (= кой? колко?) , чей (= чий?) се изменят по падеж, число и род и се скланят като прилагателни имена. Съгласуват се със съществителните имена по падеж, число и род.

Неопределителни местоимения

Неопределителните местоимения не́кто (= някой) , не́что (= някое / нещо) , не́который (= някой) , не́сколько (= няколко) , кое-кто́ (= някои (одуш.)) , кое-что́ (= някои (неодуш.), нещо) , кто́-либо (= някой, който и да е; някакъв) , кто́-нибудь (= някой, който и да е; някакъв) , кое-како́й (= някой, някакъв, някакъв си) , како́й-то (= някой си, някакъв си) , како́й-либо (= какъвто и да е, някой си, някакъв) , како́й-нибудь (= какъвто и да е, някой си, някакъв) , ско́лько-то (= няколко, някакво количество, не много) , ско́лько-нибудь (= колкото и да е, поне малко, няколко) показват неопределени предмети, признаци, количество. Образуват се като към въпросителните (относителните) местоимения се прибавят представкитене- ( кое-что́ (= някои (неодуш.), нещо) , кое-каки́е (= някои, някакви, някакви си) ) и кое- ( не́кто (= някой) , не́что (= някое / нещо) ), която винаги е под ударение, а също така и суфиксите -то, -либо, -нибудь ( кто́-то (= някой, някой си) , кто́-либо (= някой, който и да е; някакъв) , кто́-нибудь (= някой, който и да е; някакъв) ).

Неопределителните местоимения се скланят по падежи като вида местоимения, от които са образувани (въпросителни и относителни).

Отрицателни местоимения

Отрицателните местоимения никто́ (= никой) , ничто́ (= нищо) , никако́й (= никакъв) , ниче́й (= ничий) , не́кого (= никой, няма кой) , не́чего (= нищо, няма какво) служат да се отрече наличието на някакъв предмет, признак, количество или да подсилят отрицателния смисъл на цялото изречение. Образуват се от въпросителните (относителните) местоимения с помощта на неударената представка ни- ( никто́ (= никой) , ничто́ (= нищо) , никако́й (= никакъв) , ниче́й (= ничий) ) и ударената представка не- ( не́кого (= никой, няма кой) , не́чего (= нищо, няма какво) ). Местоименията не́кого (= никой, няма кой) и не́чего (= нищо, няма какво) нямат форми за именителен падеж.

Отрицателните местоимения се изменят по падеж и число, а в единствено число - и по род. Местоимението никто́ (= никой) не се изменя нито по число, нито по род.

Притежателни местоимения

Притежателните местоимения мой (= мой) , твой (= твой) , ваш (= ваш) , наш (= наш) , свой (= свой) , его́ (= негов) , её (= неин) , их (= техен) изразяват отношение на принадлежност, показват лицето, на което предметът принадлежи.

Притежателните местоимения мой (= мой) , твой (= твой) , ваш (= ваш) , наш (= наш) , свой (= свой) се изменят по падеж, число и род като прилагателните.

Показателни местоимения

Показателните местоимения тот (= онзи, оня) , э́тот (= този, тоя) , тако́й (= такъв) , тако́в (= такъв) , сто́лько (= толкова) служат за отделяне, обособяване на някакъв определен предмет, признак, количество сред останалите. Показателните местоимения тот , э́тот , тако́й , сто́лько се изменят по падеж, число и род като пълните форми на прилагателните. Местоимението тако́в се изменя като кратка форма на прилагателното, т.е. по число и род.

Обобщителни местоимения

Обобщителните местоимения весь (= цял, всичкият, всичката, всичко(то), всички(те)) , вся́кий (= всеки, всякакъв) , ка́ждый (= всеки) , сам (= сам, самия) , са́мый (= самият, същият, най-) , ино́й (= друг, инакъв) , друго́й (= друг) показват един предмет от редица еднородни предмети.

Местоименията сам (= сам, самия) , са́мый (= самият, същият, най-) в някои форми се различават само по мястото на ударението в тях.

Местоименията весь (= цял, всичкият, всичката, всичко(то), всички(те)) ( всё (= все) , вся (= всичката, цялата) , все (= всички) ) имат различни форми в творителен падеж единствено число за мъжки и среден род и във всички форми за множествено число.

Обобщителните местоимения тако́в (= такъв) , како́в (= какъв?) не се скланят.

Местоимението сам (= сам, самия) указва на лице или предмет, извършващи действието.

Местоименията весь (= цял, всичкият, всичката, всичко(то), всички(те)) , вся́кий (= всеки, всякакъв) показват пълнота на обхвата, определят предмета като нещо неразделно.

Местоимението вся́кий (= всеки, всякакъв) показва всеки един предмет от редица еднородни.

Местоименията са́мый (= самият, същият, най-) , ка́ждый (= всеки) , любо́й (= всеки, който и да е) показват избор на единичен предмет или лице от редица еднородни.

Местоимението са́мый (= самият, същият, най-) може също така да означава висша степен на даден признак, да служи за образуване на превъзходна степен на прилагателните.