Към съдържанието

Прилагателно име - значение

Прилагателното име е част на речта, която означава признак на предмет и отговаря на въпроси: какой? (= какъв?) , чей? (= чий?)

По своето значение прилагателните имена се делят на качествени, определителни и притежателни.

Прилагателните имена зависят от съществителните, съгласуват се с тях и се поставят в падежа, числото и рода на съществителните, към които се отнасят:

но́вый дом (= нов дом) , но́вая кни́га (= нова книга) , но́вое окно́ (= нов прозорец) , но́вые столы́ (= нови маси)

Основната форма на прилагателните имена е в именителен падеж (nominativ) единствено число мъжки род:

но́вый (= нов) , большо́й (= голям) , ле́тний (= летен)

Окончанието -ой е винаги ударено.

Прилагателните имена имат пълна ( хоро́ший (= добър) , краси́вый (= красив) , тру́дный (= труден) ) и кратка ( хоро́ш , краси́в , тру́ден ) форма.

Пълната форма се променя по падеж, число и род. Прилагателните в кратка форма се променят по число и род, но не се промянет по падеж ( рад (= доволен, радостен) , гото́в (= готов) , за́нят (= зает) , до́лжен (= длъжен) , бо́лен (= болен) ).

Качествени прилагателни имена

Качествените прилагателни имена назовават признаци, качества и свойства, присъщи на определяните обекти и застъпени в тях в по-голяма или по-малка степен.

си́льный (= силен) , сильне́е (= по-силен) , бо́лее си́льный (= по-силен)
вку́сный (= вкусен) , вкусне́е (= по-вкусен) , са́мый вку́сный (= най-вкусен)

Качествените прилагателни имена означават различни признаци на предмета:

  • цвят:
    бе́лый (= бял) , кра́сный (= червен) , зелё́ный (= зелен) , чё́рный (= черен)
  • форма и размер
    квадра́тный (= квадратен) , кру́глый (= кръгъл) , огро́мный (= огромен) , дли́нный (= дълъг) , коро́ткий (= кратък)
  • вкус:
    сла́дкий (= сладък) , ки́слый (= кисел) , солё́ный (= солен) , горя́чий (= горещ) , холо́дный (= студен)
  • време:
    до́лгий (= дълъг) , бы́стрый (= бърз)
  • външно впечатление:
    краси́вый (= красив) , безобра́зный (= безобразен)
  • свойство:
    вя́зкий (= лепкав, тинест) , хру́пкий (= крехък) , про́чный (= траен)
  • тегло:
    тяжё́лый (= тежък) , лё́гкий (= лек) , невесо́мый (= безтегловен)
  • мирис:
    арома́тный (= ароматен) , паху́чий (= миризлив) , при́торный (= сладникав, прекалено сладък, прекалено любезен)
  • температура:
    горя́чий (= горещ) , холо́дный (= студен) , тё́плый (= топъл)
  • звук:
    гро́мкий (= гръмък, висок, шумен) , ти́хий (= тих)
  • специфика на характера и духовните качества на човека:
    до́брый (= добър) , весё́лый (= весел) , хра́брый (= смел)
  • физически качества на хора и животни:
    си́льный (= силен) , сла́бый (= слаб) , то́лстый (= дебел) , слепо́й (= сляп)
  • и някои други.

Относителни прилагателни имена

Относителните прилагателни имена означават признак на предмета чрез отношението му към друг предмет, т.е. назовават признак, показващ отношение:

  • към предмет или материал:
    фарфо́ровая посу́да (= порцеланови съдове) – посу́да из фарфо́ра (= съдове от порцелан)
  • към лице:
    де́тская посте́ль (= детско легло) – посте́ль для дете́й (= легло за деца)
  • към животно:
    петуши́ный гре́бень (= петльов гребен) – гре́бень петуха́ (= гребен на петел)
  • към място:
    морско́й бе́рег (= морски бряг) – бе́рег мо́ря (= бряг на море)
  • към време:
    у́тренняя заря́дка (= утринна зарядка) – заря́дка, кото́рую де́лаем у́тром (= зарядка (физически упражнения), които правим сутрин)
  • към време:
    вчера́шняя газе́та (= вчерашен вестник) – газе́та, кото́рая вы́шла вчера́ (= вестник, който е излязъл вчера)
  • към действие като свойство:
    раздвижно́й стол (= разтегателна маса) – стол, кото́рый раздвига́ется (= маса, която се разтяга)
  • към брой:
    тройно́й прыжо́к (= троен скок) – прыжо́к в три приё́ма (= скок в три стъпки)

Относителните прилагателни имена означават постоянни, неизменяеми признаци на предметите и нямат степени за сравнение.

Една от основните характеристики на относителните прилагателни са суфиксите -ан- (-ян), -янн-, -онн-, -овск-, -инск-, -енск-, -анск-:

ко́жаный (= кожен) , гли́няный (= глинен) , оловя́нный (= оловен) , демонстраци́онный (= демонстрационен) , янва́рский (= януарски) , украи́нский (= украински)

Относителните прилагателни имена нямат кратка форма, не се използват с наречията о́чень (= много) , соверше́нно (= съвършено) , не образуват наречия на -о.

Притежателни прилагателни имена

Притежателните прилагателни имена показват, че даденият предмет принадлежи на човек или животно и отговарят на въпроси чей? (= чий?) , чья? (= чия?) , чьё? (= чие?) :

ма́мино пальто́ (= маминото палто (палтото на мама)) , де́душкин дом (= дядова къща, къщата на дядо (домът на дядо)) , медве́жья берло́га (= мечешка бърлога) , пти́цыно гнездо́ (= птиче гнездо)

Суфикси, характерни за притежателните прилагателни: -ин- (-ын-), -ов- (-ев-), -ий- (-й-).

ма́мин (= мамин, принадлежащ на мама) , па́пин (= татков, принадлежащ на татко) , сини́цын (= принадлежащ на синигер) , ку́рицын (= кокоши) , отцо́в (= бащин) , дедо́в (= дядов, принадлежащ на дядо) , ли́сий (= лисичи) , во́лчий (= вълчи)

Притежателните прилагателни имена се използват предимно в разговорната реч. Като правило не се използват в научния и публицистичния стилове.

Притежателните прилагателни имена от мъжки род в именителен и винителен падеж единствено число имат нулево окончание ( де́душкин (= дядов; на дядо; старинен) , во́лчий (= вълчи) ), а от среден и женски род единствено и множествено число приемат окончанията на кратките прилагателни ( пти́цыно (= птиче) , отцо́ва (= бащина) , де́душкины (= дядови; на дядо; старинни) , ли́сьи (= лисичи) ).

Буквите я, е, ю, и след ь (разделителен знак) в притежателните прилагателни с основа на суфиксален -й- обозначават не само съответния гласен звук на окончанието, но и суфикса -й-, с помощта на който е образувано даденото прилагателно:

  • ли́сья [лисьйа] (= лисича)
  • ли́сью [лисьйу]
  • ли́сьей [лисьйэй]
  • ли́сьих [лисьйих]

Прилагателните имена могат да преминават от един вид в друг, когато се използват в преносно значение.

Относителните прилагателни могат да преминават в качествени:

Относително Качествено
золото́е кольцо́
златен пръстен
золото́й хара́ктер
златен характер

Притежателните - в относителни и качествени:

Притежателно Относително Качествено
медве́жья ла́па
мечешка лапа
медве́жья шу́ба
шуба от мечешка кожа
медве́жья услу́га
мечешка услуга

Степени за сравнение на прилагателните имена

Прилагателните имена имат две степени за сравнение: сравнителна и превъзходна.

Образуване на сравнителна степен

Сравнителната степен на прилагателното показва, че характерният за предмета признак се проявява в него в по-голяма или по-малка степен в сравнение с друг предмет или предмети:

Проста форма
Основна форма на прилагателното, от която се образуват Начин на образуване Пример
Прилагателни от типа:
  • о́стрый (= остър)
  • интере́сный (= интересен)
Суфикс -ее-, -ей-.
  • остре́е (= по-остър)
  • интере́снее (= по-интересен)
Прилагателни с основа на г, к, х, д, т, ст.
  • жа́ркий (= жарък, горещ)
  • ти́хий (= тих)
  • дорого́й (= скъп)
  • молодо́й (= млад)
  • круто́й (= стръмен)
Суфикс -е- + редуване на последната съгласна на основата: г // ж, к // ч, х // ш, д // ж, т // ч
  • жа́рче (= по-жарък, по-горещ)
  • ти́ше (= по-тих)
  • доро́же (= по-скъп)
  • моло́же (= по-млад)
  • кру́че (= по-стръмен)
Прилагателни със суфикси -к-, -ок-, -ек-:
  • ни́зкий (= нисък)
  • высо́кий (= висок)
Суфикс -е- + изпускане на суфикси -к-, -ок-, -ек-:
  • ни́же (= по-нисък)
  • вы́ше (= по-висок)
Прилагателни от типа:
  • до́лгий (= дълъг)
  • то́нкий (= тънък)
  • сла́дкий (= сладък)
  • стро́гий (= строг)
Суфикс -ше-, (-же-, ще-) + съкращаване на крайната съгласна на основата -г, -к
  • до́льше (= по-дълъг)
  • то́ньше (= по-тънък)
  • сла́ще (= по-сладък)
  • стро́же (= по-строг)
  • хоро́ший (= добър)
  • плохо́й (= лош)
  • ма́ленький (= малък)
От други основи:
  • лу́чше (= по-добър)
  • ху́же (= по-лош)
  • ме́ньше (= по-малък)
Съставна форма
  • твё́рдый (= твърд)
  • сла́бый (= слаб)
  • сла́дкий (= сладък)
С помощта на думите бо́лее (= повече; по-) , ме́нее (= по-малко) + основна форма на прилагателното.
  • бо́лее твё́рдый (= по-твърд)
  • ме́нее сла́бый (= по-малко слаб)
  • бо́лее сла́дкий (= по-сладък)

Някои прилагателни не образуват проста форма за сравнителна степен: громо́здкий (= тромав, обемист, тежък) , исхуда́лый (= мършав, слаб) , ли́шний (= излишен) , ло́мкий (= чуплив) , ма́ссовый (= масов) , отло́гий (= полегат) , передово́й (= прогресивен, преден, челен) , ра́нний (= ранен) , ро́бкий (= свенлив, плах, срамежлив) и др.

Образуване на превъзходна степен

Превъзходната степен показва, че по някакъв определен признак този предмет превъзхожда всички останали предмети:

Проста форма
Основна форма на прилагателното, от която се образуват Начин на образуване Пример
Прилагателни от типа:
  • стро́гий (= строг)
  • кра́ткий (= кратък, къс)
  • ти́хий (= тих)
  • высо́кий (= висок)
Суфикс -айш- + редуване на последната съгласна на основата:
г // ж, к // ч, х // ш
  • строжа́йший (= най-строг)
  • кратча́йший (= най-кратък, най-къс)
  • тиша́йший (= най-тих)
  • высоч[айший (= най-висок, височайши)
Прилагателни от типа:
  • хра́брый (= храбър)
  • чуде́сный (= чудесен, прекрасен)
Суфикс -ейш-.
  • храбре́йший (= най-храбър)
  • чуде́снейший (= най-чудесен, най-прекрасен)
  • высо́кий (= висок)
  • краси́вый (= красив)
С помощта на приставка наи- + суфикс -ш- (изпускане на суфикс -ок):
наи + -ш-; наи + -ейш-
  • наивы́сший (= най-висш)
  • наикраси́вейший (= най-красив)
  • хоро́ший (= добър)
  • плохо́й (= лош)
  • ма́ленький (= малък)
От други основи:
  • лу́чший (= по-добър, най-добър)
  • ху́дший (= по-лош, най-лош)
  • ме́ньший (= по-малък, най-малък)
Съставна форма
  • твё́рдый (= твърд)
  • досту́пный (= достъпен)
С помощта на следните думи са́мый (= adjective.4_5_2_ex17а) + основната форма на прилагателното
  • са́мый твё́рдый (= най-твърд)
  • са́мый досту́пный (= най-достъпен)
  • ве́рный (= правилен, точен)
  • весё́лый (= весел)
С помощта на думите наибо́лее (= най-много; най-) , наиме́нее (= най-малко; най-) + основна форма на прилагателното.
  • наибо́лее ве́рный (= най-правилен, най-точен)
  • наиме́нее весё́лый (= най-малко весел, най-невесел)
  • гру́стный (= тъжен)
  • у́мный (= умен)
  • интере́сный (= интересен)
Проста форма на сравнителна степен + местоимение всех (= всички; от всички) (за одуш. предмети) или всего (= всичко; от всичко) (за неодуш. предмети)
  • грустне́е всex (= най-тъжен )
  • умне́е всex (= най-умен)
  • интере́снее всего (= най-интересен)

Суффиксът -айш- е винаги ударен.

Някои прилагателни, съдържащи в основната си форма суфиксите -ск-, -н-, -ов-, -ев-, -аст-, -ист-, -ат-, -лив, -к-, не образуват проста форма за превъзходна степен. Това са думи от типа:

  • больно́й (= болен)
  • боево́й (= боеви, боен)
  • волокни́стый (= влакнест)
  • голова́стый (= с голяма глава, умен, акъллия)
  • гро́мкий (= гръмък, шумен)
  • до́лгий (= дълъг, продължителен)
  • дру́жеский (= дружески, приятелски)
  • круто́й (= стръмен)
  • ло́мкий (= чуплив)
  • родно́й (= роден)
  • ра́нний (= ранен)
  • сухо́й (= сух)
  • у́зкий (= тесен)
  • уме́лый (= умел, сръчен)
и някои други.

Кратка форма на прилагателните имена

Кратките качествени прилагателни имена отговарят на въпроси како́в? (= какъв?) , какова́? (= каква?) , каково́? (= какво?) , каковы́? (= какви?) и се изменят по род (в единствено число) и число.

Кратката форма на прилагателното показва признак на предмета в дадения конкретен момент от време:

  • круто́й бе́рег (= стръмен бряг) – бе́рег крут (= брегът е стръмен)
  • весё́лая де́вочка (= весело момиче) – де́вочка весела́ (= момичето е весело)
  • кру́глое лицо́ (= кръгло лице) – лицо́ кругло́ (= лицето е кръгло)

Образуване на кратка форма на прилагателните имена

Пред крайния съгласен звук на основата има гласен:

  • молодо́й (= млад) – мо́лод , молода́ , мо́лодо , мо́лоды
  • горя́чий (= горещ) – горя́ч , горяча́ , горячо́ , горячи́
  • похо́жий (= подобен, наподобяващ, приличащ на) – похо́ж , похо́жа , похо́же , похо́жи

Основата завършва на -к, пред -к има твърд съгласен звук:

  • кре́пкий (= здрав, як, твърд) – кре́пок , крепка́ , кре́пко , кре́пки / крепки́
  • лё́гкий (= лек) – лё́гок , легка́ , легко́ , легки́
  • у́зкий (= тесен) – у́зок , узка́ , у́зко , у́зки / узки́

Основата завършва на -н- или на -к-, пред които стои мек съгласен звук или -й:

  • поле́зный (= полезен) – поле́зен , поле́зна , поле́зно , поле́зны
  • го́рький (= горчив, лют) – го́рек , горька́ , го́рько , го́рьки / горьки́
  • сто́йкий (= устойчив, стабилен, твърд, непоколебим) – сто́ек , сто́йка / стойка́ , сто́йко , сто́йки

Запомнете: све́тлый (= светъл) – све́тел , хи́трый (= хитър) – хитё́р

Изключения: по́лный (= пълен) – по́лон , смешно́й (= смешен) – смешо́н

Особени случаи на образуване на кратка форма:

  • большо́й (= голям) – вели́к , велика́ , велико́ , велики́
  • ма́ленький (= малък) – мал , мала́ , мало́ , малы́
  • злой (= зъл) – зол , зла́ , зло́ , злы́
  • чужо́й (= чужд) – чужд , чужда́ , чу́ждо , чу́жды / чужды́

Запомнете кратките форми на някои прилагателни:

рад , гото́в , за́нят , до́лжен , бо́лен

Изменение на прилагателните имена по число и род

Окончания на пълната форма на прилагателните имена в именителен падеж
Единствено число Множествено число
Мъжки род
како́й?
какъв?
 Среден род
како́е?
какво?
 Женски род
кака́я?
каква?
 За всички родове
каки́е?
какви?
-ый -ой -ий -ое -ее -ая -яя -ые -ие
но́вый
нов
родно́й
роден
ле́тний
летен
родно́е
ле́тнее
родна́я
ле́тняя
родны́е
ле́тние

Склонение на пълните прилагателни имена

Пълните форми на прилагателните имена имат основа на твърд съгласен ( но́вый (= нов) , родно́й (= роден) , но́вое , родно́е , но́вая , родна́я ) и мек съгласен ( ле́тний (= летен) , ле́тняя , ле́тнее ). В зависимост от това получават и различни окончания при тяхното склонение (в различните падежи):

Падежи Единствено число
Мъжки род
како́й? (= какъв?) 		Среден род
како́е? (= какво?) 		Женски род
кака́я? (= каква?)
-ый -ой -ий -ое -ее -ая -яя
Именительный
Именителен
но́вый
нов
родно́й
роден
ле́тний
летен
родно́е
ле́тнее родна́я ле́тняя
Родительный
Родителен
но́вого
родно́го
ле́тнего
родно́го
ле́тнего родно́й ле́тней
Дательный
Дателен
но́вому
родно́му
ле́тнему
родно́му
ле́тнему родно́й ле́тней
Винительный
Винителен
но́вого* / но́вый
родно́го* / родно́й
ле́тнего* / ле́тний
родно́е
ле́тнее родну́ю ле́тнюю
Творительный
Творителен
но́вым
родны́м
ле́тним
родны́м
ле́тним родно́й ле́тней
Предложный
Предложен
(о) но́вом
(о) родно́м
(о) ле́тнем
(о) родно́м
(о) ле́тнем (о) родно́й (о) ле́тней

Забележка

* Във винителен падеж (В. п.) мъжки род прилагателното, което се съгласува с одушевено съществително, приема окончанията за родителен падеж (Р. п.), а с неодушевено съществително - окночанията за именителен падеж (И. п.):

  • но́вого, родно́го (челове́ка)
  • но́вый, родно́й (дом)

* Окончанията -ого, -его четем като [ова / ава] - [ева]:

  • родно́го [роднова]
  • но́вого [новава]
  • си́него [синева]
  • ле́тнего [летнева]
Падежи Множествено число
За всички родове
каки́е? (= какви?)
-ые -ие
Именительный
Именителен
 родны́е ле́тние
Родительный
Родителен
 родны́х ле́тних
Дательный
Дателен
 родны́м ле́тним
Винительный
Винителен
 родны́х / родны́е ле́тниx / ле́тние
Творительный
Творителен
 родны́ми ле́тними
Предложный
Предложен
 (о) родны́х (о) ле́тних

Склонение на притежателните прилагателни на -ий, -ье, -ья, -ьи

Падежи Единствено число Множествено число
Мъжки род
чей? (= чий?) 		Среден род
чьё? (= чие?) 		Женски род
чья? (= чия?) 		За всички родове
чьи? (= чии?)
Именительный
Именителен
ли́сий
лисичи
ли́сье
ли́сья
ли́сьи
Родительный
Родителен
ли́сьего
ли́сьего
ли́сьей
ли́сьих
Дательный
Дателен
ли́сьему
ли́сьему
ли́сьей
ли́сьим
Винительный
Винителен
ли́сьего* / ли́сий
ли́сье
ли́сью
ли́сьи
Творительный
Творителен
ли́сьим
ли́сьим
ли́сьей
ли́сьими
Предложный
Предложен
(о) ли́сьем
(о) ли́сьем
(о) ли́сьей
ли́сьих

Забележка

* Във винителен падеж (В. п.) мъжки род прилагателното, което се съгласува с одушевено съществително, приема окончанията за родителен падеж (Р. п.), а с неодушевено съществително - окночанията за именителен падеж (И. п.):

  • ли́сьего (детё́ныша) (= (малкото) на лисицата )
  • ли́сий (хвост) (= лисича (опашка))

Склонение на притежателните прилагателни със суфикси -ов (-ин)

Падежи Мъжки род
чей? (= чий?) 		Среден род
чьё? (= чие?)
Именительный
Именителен
отцо́в
бащин
ма́мин
мамин, принадлежащ на мама
отцо́во
ма́мино
Родительный
Родителен
отцо́ва
ма́мина
отцо́ва
ма́миного
Дательный
Дателен
отцо́ву
ма́мину
отцо́ву
ма́миному
Винительный
Винителен
 отцо́ва* / отцо́в ма́миного* / ма́мин
отцо́во
ма́мино
Творительный
Творителен
отцо́вым
ма́миным
отцо́вым
ма́миным
Предложный
Предложен
отцо́вом
ма́мином
отцо́вом
ма́мином
Падежи Женски род
чья? (= чия?) 		Множествено число за всички родове
чьи? (= чии?)
Именительный
Именителен
отцо́ва
ма́мина
отцо́вы
ма́мины
Родительный
Родителен
отцо́вой
ма́миной
отцо́вых
ма́миных
Дательный
Дателен
отцо́вой
ма́миной
отцо́вым
ма́миным
Винительный
Винителен
отцо́ву
ма́мину
отцо́вых* / отцо́вы
ма́миных* / ма́мины
Творительный
Творителен
отцо́вой
ма́миной
отцо́выми
ма́миными
Предложный
Предложен
отцо́вой
ма́миной
отцо́вых
ма́миных

Забележка

* Във винителен падеж (В. п.) мъжки род прилагателното, което се съгласува с одушевено съществително, приема окончанията за родителен падеж (Р. п.), а с неодушевено съществително - окночанията за именителен падеж (И. п.):

  • отцо́ва (бра́та) (= бащиния (брат), братът на баща ми)
  • отцо́в (дом) (= бащин (дом), домът на баща ми)
  • ма́миного (бра́та) (= маминия (брат), братът на мама)
  • ма́мин (дом) (= мамин (дом), домът на мама)
Обратно нагоре