Прилагателно име - значение
Прилагателното име е част на речта, която означава признак на предмет и отговаря на въпроси: какой? (= какъв?) , чей? (= чий?)
По своето значение прилагателните имена се делят на качествени, определителни и притежателни.
Прилагателните имена зависят от съществителните, съгласуват се с тях и се поставят в падежа, числото и рода на съществителните, към които се отнасят:
Основната форма на прилагателните имена е в именителен падеж (nominativ) единствено число мъжки род:
Окончанието -ой е винаги ударено.
Прилагателните имена имат пълна ( хоро́ший (= добър) , краси́вый (= красив) , тру́дный (= труден) ) и кратка ( хоро́ш , краси́в , тру́ден ) форма.
Пълната форма се променя по падеж, число и род. Прилагателните в кратка форма се променят по число и род, но не се промянет по падеж ( рад (= доволен, радостен) , гото́в (= готов) , за́нят (= зает) , до́лжен (= длъжен) , бо́лен (= болен) ).
Качествени прилагателни имена
Качествените прилагателни имена назовават признаци, качества и свойства, присъщи на определяните обекти и застъпени в тях в по-голяма или по-малка степен.
вку́сный (= вкусен) , вкусне́е (= по-вкусен) , са́мый вку́сный (= най-вкусен)
Качествените прилагателни имена означават различни признаци на предмета:
-
цвят:
бе́лый (= бял) , кра́сный (= червен) , зелё́ный (= зелен) , чё́рный (= черен) -
форма и размер
квадра́тный (= квадратен) , кру́глый (= кръгъл) , огро́мный (= огромен) , дли́нный (= дълъг) , коро́ткий (= кратък) -
вкус:
сла́дкий (= сладък) , ки́слый (= кисел) , солё́ный (= солен) , горя́чий (= горещ) , холо́дный (= студен) -
време:
до́лгий (= дълъг) , бы́стрый (= бърз) -
външно впечатление:
краси́вый (= красив) , безобра́зный (= безобразен) -
свойство:
вя́зкий (= лепкав, тинест) , хру́пкий (= крехък) , про́чный (= траен) -
тегло:
тяжё́лый (= тежък) , лё́гкий (= лек) , невесо́мый (= безтегловен) -
мирис:
арома́тный (= ароматен) , паху́чий (= миризлив) , при́торный (= сладникав, прекалено сладък, прекалено любезен) -
температура:
горя́чий (= горещ) , холо́дный (= студен) , тё́плый (= топъл) -
звук:
гро́мкий (= гръмък, висок, шумен) , ти́хий (= тих) -
специфика на характера и духовните качества на човека:
до́брый (= добър) , весё́лый (= весел) , хра́брый (= смел) -
физически качества на хора и животни:
си́льный (= силен) , сла́бый (= слаб) , то́лстый (= дебел) , слепо́й (= сляп) -
и някои други.
Относителни прилагателни имена
Относителните прилагателни имена означават признак на предмета чрез отношението му към друг предмет, т.е. назовават признак, показващ отношение:
-
към предмет или материал:
фарфо́ровая посу́да (= порцеланови съдове) – посу́да из фарфо́ра (= съдове от порцелан) -
към лице:
де́тская посте́ль (= детско легло) – посте́ль для дете́й (= легло за деца) -
към животно:
петуши́ный гре́бень (= петльов гребен) – гре́бень петуха́ (= гребен на петел) -
към място:
морско́й бе́рег (= морски бряг) – бе́рег мо́ря (= бряг на море) -
към време:
у́тренняя заря́дка (= утринна зарядка) – заря́дка, кото́рую де́лаем у́тром (= зарядка (физически упражнения), които правим сутрин) -
към време:
вчера́шняя газе́та (= вчерашен вестник) – газе́та, кото́рая вы́шла вчера́ (= вестник, който е излязъл вчера) -
към действие като свойство:
раздвижно́й стол (= разтегателна маса) – стол, кото́рый раздвига́ется (= маса, която се разтяга) -
към брой:
тройно́й прыжо́к (= троен скок) – прыжо́к в три приё́ма (= скок в три стъпки)
Относителните прилагателни имена означават постоянни, неизменяеми признаци на предметите и нямат степени за сравнение.
Една от основните характеристики на относителните прилагателни са суфиксите -ан- (-ян), -янн-, -онн-, -овск-, -инск-, -енск-, -анск-:
Относителните прилагателни имена нямат кратка форма, не се използват с наречията о́чень (= много) , соверше́нно (= съвършено) , не образуват наречия на -о.
Притежателни прилагателни имена
Притежателните прилагателни имена показват, че даденият предмет принадлежи на човек или животно и отговарят на въпроси чей? (= чий?) , чья? (= чия?) , чьё? (= чие?) :
Суфикси, характерни за притежателните прилагателни: -ин- (-ын-), -ов- (-ев-), -ий- (-й-).
Притежателните прилагателни имена се използват предимно в разговорната реч. Като правило не се използват в научния и публицистичния стилове.
Притежателните прилагателни имена от мъжки род в именителен и винителен падеж единствено число имат нулево окончание ( де́душкин (= дядов; на дядо; старинен) , во́лчий (= вълчи) ), а от среден и женски род единствено и множествено число приемат окончанията на кратките прилагателни ( пти́цыно (= птиче) , отцо́ва (= бащина) , де́душкины (= дядови; на дядо; старинни) , ли́сьи (= лисичи) ).
Буквите я, е, ю, и след ь (разделителен знак) в притежателните прилагателни с основа на суфиксален -й- обозначават не само съответния гласен звук на окончанието, но и суфикса -й-, с помощта на който е образувано даденото прилагателно:
- ли́сья [лисьйа] (= лисича)
- ли́сью [лисьйу]
- ли́сьей [лисьйэй]
- ли́сьих [лисьйих]
Прилагателните имена могат да преминават от един вид в друг, когато се използват в преносно значение.
Относителните прилагателни могат да преминават в качествени:
Относително | Качествено |
---|---|
золото́е кольцо́
златен пръстен
|
золото́й хара́ктер
златен характер
|
Притежателните - в относителни и качествени:
Притежателно | Относително | Качествено |
---|---|---|
медве́жья ла́па
мечешка лапа
|
медве́жья шу́ба
шуба от мечешка кожа
|
медве́жья услу́га
мечешка услуга
|
Степени за сравнение на прилагателните имена
Прилагателните имена имат две степени за сравнение: сравнителна и превъзходна.
Образуване на сравнителна степен
Сравнителната степен на прилагателното показва, че характерният за предмета признак се проявява в него в по-голяма или по-малка степен в сравнение с друг предмет или предмети:
Проста форма | ||
---|---|---|
Основна форма на прилагателното, от която се образуват | Начин на образуване | Пример |
Прилагателни от типа:
|
Суфикс -ее-, -ей-. |
|
Прилагателни с основа на г, к, х, д, т, ст.
|
Суфикс -е- + редуване на последната съгласна на основата: г // ж, к // ч, х // ш, д // ж, т // ч |
|
Прилагателни със суфикси -к-, -ок-, -ек-:
|
Суфикс -е- + изпускане на суфикси -к-, -ок-, -ек-: |
|
Прилагателни от типа:
|
Суфикс -ше-, (-же-, ще-) + съкращаване на крайната съгласна на основата -г, -к |
|
|
От други основи: |
|
Съставна форма | ||
|
С помощта на думите бо́лее (= повече; по-) , ме́нее (= по-малко) + основна форма на прилагателното. |
|
Някои прилагателни не образуват проста форма за сравнителна степен: громо́здкий (= тромав, обемист, тежък) , исхуда́лый (= мършав, слаб) , ли́шний (= излишен) , ло́мкий (= чуплив) , ма́ссовый (= масов) , отло́гий (= полегат) , передово́й (= прогресивен, преден, челен) , ра́нний (= ранен) , ро́бкий (= свенлив, плах, срамежлив) и др.
Образуване на превъзходна степен
Превъзходната степен показва, че по някакъв определен признак този предмет превъзхожда всички останали предмети:
Проста форма | ||
---|---|---|
Основна форма на прилагателното, от която се образуват | Начин на образуване | Пример |
Прилагателни от типа:
|
Суфикс -айш- + редуване на последната съгласна на основата: г // ж, к // ч, х // ш |
|
Прилагателни от типа:
|
Суфикс -ейш-. |
|
|
С помощта на приставка наи- + суфикс -ш- (изпускане на суфикс -ок): наи + -ш-; наи + -ейш- |
|
|
От други основи: |
|
Съставна форма | ||
|
С помощта на следните думи са́мый (= adjective.4_5_2_ex17а) + основната форма на прилагателното |
|
|
С помощта на думите наибо́лее (= най-много; най-) , наиме́нее (= най-малко; най-) + основна форма на прилагателното. |
|
|
Проста форма на сравнителна степен + местоимение всех (= всички; от всички) (за одуш. предмети) или всего (= всичко; от всичко) (за неодуш. предмети) |
|
Суффиксът -айш- е винаги ударен.
Някои прилагателни, съдържащи в основната си форма суфиксите -ск-, -н-, -ов-, -ев-, -аст-, -ист-, -ат-, -лив, -к-, не образуват проста форма за превъзходна степен. Това са думи от типа:
- больно́й (= болен)
- боево́й (= боеви, боен)
- волокни́стый (= влакнест)
- голова́стый (= с голяма глава, умен, акъллия)
- гро́мкий (= гръмък, шумен)
- до́лгий (= дълъг, продължителен)
- дру́жеский (= дружески, приятелски)
- круто́й (= стръмен)
- ло́мкий (= чуплив)
- родно́й (= роден)
- ра́нний (= ранен)
- сухо́й (= сух)
- у́зкий (= тесен)
- уме́лый (= умел, сръчен)
Кратка форма на прилагателните имена
Кратките качествени прилагателни имена отговарят на въпроси како́в? (= какъв?) , какова́? (= каква?) , каково́? (= какво?) , каковы́? (= какви?) и се изменят по род (в единствено число) и число.
Кратката форма на прилагателното показва признак на предмета в дадения конкретен момент от време:
- круто́й бе́рег (= стръмен бряг) – бе́рег крут (= брегът е стръмен)
- весё́лая де́вочка (= весело момиче) – де́вочка весела́ (= момичето е весело)
- кру́глое лицо́ (= кръгло лице) – лицо́ кругло́ (= лицето е кръгло)
Образуване на кратка форма на прилагателните имена
Пред крайния съгласен звук на основата има гласен:
- молодо́й (= млад) – мо́лод , молода́ , мо́лодо , мо́лоды
- горя́чий (= горещ) – горя́ч , горяча́ , горячо́ , горячи́
- похо́жий (= подобен, наподобяващ, приличащ на) – похо́ж , похо́жа , похо́же , похо́жи
Основата завършва на -к, пред -к има твърд съгласен звук:
- кре́пкий (= здрав, як, твърд) – кре́пок , крепка́ , кре́пко , кре́пки / крепки́
- лё́гкий (= лек) – лё́гок , легка́ , легко́ , легки́
- у́зкий (= тесен) – у́зок , узка́ , у́зко , у́зки / узки́
Основата завършва на -н- или на -к-, пред които стои мек съгласен звук или -й:
- поле́зный (= полезен) – поле́зен , поле́зна , поле́зно , поле́зны
- го́рький (= горчив, лют) – го́рек , горька́ , го́рько , го́рьки / горьки́
- сто́йкий (= устойчив, стабилен, твърд, непоколебим) – сто́ек , сто́йка / стойка́ , сто́йко , сто́йки
Запомнете: све́тлый (= светъл) – све́тел , хи́трый (= хитър) – хитё́р
Изключения: по́лный (= пълен) – по́лон , смешно́й (= смешен) – смешо́н
Особени случаи на образуване на кратка форма:
- большо́й (= голям) – вели́к , велика́ , велико́ , велики́
- ма́ленький (= малък) – мал , мала́ , мало́ , малы́
- злой (= зъл) – зол , зла́ , зло́ , злы́
- чужо́й (= чужд) – чужд , чужда́ , чу́ждо , чу́жды / чужды́
Запомнете кратките форми на някои прилагателни:
Изменение на прилагателните имена по число и род
Единствено число | Множествено число | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Мъжки род
како́й?
какъв?
|
Среден род
како́е?
какво?
|
Женски род
кака́я?
каква?
|
За всички родове
каки́е?
какви?
|
|||||
-ый | -ой | -ий | -ое | -ее | -ая | -яя | -ые | -ие |
но́вый
нов
|
родно́й
роден
|
ле́тний
летен
|
родно́е
|
ле́тнее
|
родна́я
|
ле́тняя
|
родны́е
|
ле́тние
|
Склонение на пълните прилагателни имена
Пълните форми на прилагателните имена имат основа на твърд съгласен ( но́вый (= нов) , родно́й (= роден) , но́вое , родно́е , но́вая , родна́я ) и мек съгласен ( ле́тний (= летен) , ле́тняя , ле́тнее ). В зависимост от това получават и различни окончания при тяхното склонение (в различните падежи):
Падежи | Единствено число | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Мъжки род како́й? (= какъв?) |
Среден род како́е? (= какво?) |
Женски род кака́я? (= каква?) |
|||||
-ый | -ой | -ий | -ое | -ее | -ая | -яя | |
Именительный
Именителен
|
но́вый
нов
|
родно́й
роден
|
ле́тний
летен
|
родно́е
|
ле́тнее | родна́я | ле́тняя |
Родительный
Родителен
|
но́вого
|
родно́го
|
ле́тнего
|
родно́го
|
ле́тнего | родно́й | ле́тней |
Дательный
Дателен
|
но́вому
|
родно́му
|
ле́тнему
|
родно́му
|
ле́тнему | родно́й | ле́тней |
Винительный
Винителен
|
но́вого* / но́вый
|
родно́го* / родно́й
|
ле́тнего* / ле́тний
|
родно́е
|
ле́тнее | родну́ю | ле́тнюю |
Творительный
Творителен
|
но́вым
|
родны́м
|
ле́тним
|
родны́м
|
ле́тним | родно́й | ле́тней |
Предложный
Предложен
|
(о) но́вом
|
(о) родно́м
|
(о) ле́тнем
|
(о) родно́м
|
(о) ле́тнем | (о) родно́й | (о) ле́тней |
Забележка
* Във винителен падеж (В. п.) мъжки род прилагателното, което се съгласува с одушевено съществително, приема окончанията за родителен падеж (Р. п.), а с неодушевено съществително - окночанията за именителен падеж (И. п.):
- но́вого, родно́го (челове́ка)
- но́вый, родно́й (дом)
* Окончанията -ого, -его четем като [ова / ава] - [ева]:
- родно́го [роднова]
- но́вого [новава]
- си́него [синева]
- ле́тнего [летнева]
Падежи | Множествено число | |
---|---|---|
За всички родове каки́е? (= какви?) |
||
-ые | -ие | |
Именительный
Именителен
|
родны́е | ле́тние |
Родительный
Родителен
|
родны́х | ле́тних |
Дательный
Дателен
|
родны́м | ле́тним |
Винительный
Винителен
|
родны́х / родны́е | ле́тниx / ле́тние |
Творительный
Творителен
|
родны́ми | ле́тними |
Предложный
Предложен
|
(о) родны́х | (о) ле́тних |
Склонение на притежателните прилагателни на -ий, -ье, -ья, -ьи
Падежи | Единствено число | Множествено число | ||
---|---|---|---|---|
Мъжки род чей? (= чий?) |
Среден род чьё? (= чие?) |
Женски род чья? (= чия?) |
За всички родове чьи? (= чии?) |
|
Именительный
Именителен
|
ли́сий
лисичи
|
ли́сье
|
ли́сья
|
ли́сьи
|
Родительный
Родителен
|
ли́сьего
|
ли́сьего
|
ли́сьей
|
ли́сьих
|
Дательный
Дателен
|
ли́сьему
|
ли́сьему
|
ли́сьей
|
ли́сьим
|
Винительный
Винителен
|
ли́сьего* / ли́сий
|
ли́сье
|
ли́сью
|
ли́сьи
|
Творительный
Творителен
|
ли́сьим
|
ли́сьим
|
ли́сьей
|
ли́сьими
|
Предложный
Предложен
|
(о) ли́сьем
|
(о) ли́сьем
|
(о) ли́сьей
|
ли́сьих
|
Забележка
* Във винителен падеж (В. п.) мъжки род прилагателното, което се съгласува с одушевено съществително, приема окончанията за родителен падеж (Р. п.), а с неодушевено съществително - окночанията за именителен падеж (И. п.):
- ли́сьего (детё́ныша) (= (малкото) на лисицата )
- ли́сий (хвост) (= лисича (опашка))
Склонение на притежателните прилагателни със суфикси -ов (-ин)
Падежи |
Мъжки род чей? (= чий?) |
Среден род чьё? (= чие?) |
||
---|---|---|---|---|
Именительный
Именителен
|
отцо́в
бащин
|
ма́мин
мамин, принадлежащ на мама
|
отцо́во
|
ма́мино
|
Родительный
Родителен
|
отцо́ва
|
ма́мина
|
отцо́ва
|
ма́миного
|
Дательный
Дателен
|
отцо́ву
|
ма́мину
|
отцо́ву
|
ма́миному
|
Винительный
Винителен
|
отцо́ва* / отцо́в | ма́миного* / ма́мин |
отцо́во
|
ма́мино
|
Творительный
Творителен
|
отцо́вым
|
ма́миным
|
отцо́вым
|
ма́миным
|
Предложный
Предложен
|
отцо́вом
|
ма́мином
|
отцо́вом
|
ма́мином
|
Падежи |
Женски род чья? (= чия?) |
Множествено число за всички родове чьи? (= чии?) |
||
---|---|---|---|---|
Именительный
Именителен
|
отцо́ва
|
ма́мина
|
отцо́вы
|
ма́мины
|
Родительный
Родителен
|
отцо́вой
|
ма́миной
|
отцо́вых
|
ма́миных
|
Дательный
Дателен
|
отцо́вой
|
ма́миной
|
отцо́вым
|
ма́миным
|
Винительный
Винителен
|
отцо́ву
|
ма́мину
|
отцо́вых* / отцо́вы
|
ма́миных* / ма́мины
|
Творительный
Творителен
|
отцо́вой
|
ма́миной
|
отцо́выми
|
ма́миными
|
Предложный
Предложен
|
отцо́вой
|
ма́миной
|
отцо́вых
|
ма́миных
|
Забележка
* Във винителен падеж (В. п.) мъжки род прилагателното, което се съгласува с одушевено съществително, приема окончанията за родителен падеж (Р. п.), а с неодушевено съществително - окночанията за именителен падеж (И. п.):
- отцо́ва (бра́та) (= бащиния (брат), братът на баща ми)
- отцо́в (дом) (= бащин (дом), домът на баща ми)
- ма́миного (бра́та) (= маминия (брат), братът на мама)
- ма́мин (дом) (= мамин (дом), домът на мама)