Към съдържанието

Синтаксис

Синтаксисът е част от езикознанието, която изучава словосъчетания и изречения.

Думите и словосъчетанията образуват изречения.

Изречението е една от основните единици на езика и основна единица на синтаксиса. С помощта на изреченията ние изразяваме своите мисли и чувства, обръщаме се един към друг с въпроси, съвети, молби, заповеди.

Изречение наричаме дума или няколко думи, които изразяват съобщение, въпрос или волеви подбуди (заповед, съвет, молба). Изречението се характеризира с интонация и представлява отделно изказване.

Изречението има граматична основа, състояща се от главните му части (подлог и сказуемо) или само едната от тях:

  • Началась весна. (= Настъпи пролетта.)
  • Зеленеет трава. (= Тревата зеленее.)
  • Сумерки. (= Здрач.)
  • Вечереет. (= Свечерява се.)

Изреченията се делят на прости и сложни. Сложното изречение се състои от две или повече прости изречения. Сложното изречение, подобно на простото, представлява едно цяло. Изреченията, влизащи в състава на сложното изречение, са свързани смислово, интонационно и лексикално.

Главни части на изречението

Главните части на изречението са подлог и сказуемо.

Подлогът е главна част на изречението, която е свързана със сказуемото и отговаря на въпросите за именителен падеж кто? (= кой?) или что? (= какво?) :

  • Установилась хорошая (что?) погода. (= Установи се хубаво (какво?) време.)
  • (Кто?) Дети вернулись из школы. (= (Кой?) Децата се върнаха от училище.)

Сказуемото е главна част на изречението, свързана с подлога и отговаряща на въпроси что делает предмет? (= какво прави предметът?) , что с ним происходит? (= какво става с него?) , что он такое? (= какво представлява той?) , кто он такой? (= Кой е той?) и др.

  • Листья на деревьях пожелтели. (что сделали?) (= Листата на дърветата пожълтяха. (какво направиха?))
  • Студенты занимаются в читальном зале. (что делают?) (= Студентите се подготвят в читалнята. (какво правят?))
  • Москва – столица России. (что такое Москва? что есть Москва?) (= Москва е столицата на Русия. (какво е Москва? каква е Москва?))

Второстепенни части на изречението

Части на изречението, които поясняват главните или други части на изречението, се наричат второстепенни.

Допълнението е второстепенна част на изречението, която отговаря на въпроси за косвени падежи и означава предмет или лице.

Определението е второстепенна част на изречението, която отговаря на въпросите какой? (= какъв?) , чей? (= чий?)

Обстоятелственото пояснение е второстепенна част на изречението, означаваща признак на действието или друг признак. Пояснява сказуемото или други части на изречението. Обстоятелственото пояснение отговаря на въпроси как? (= как?) , каким образом? (= по какъв начин?) , где? (= къде?) , куда? (= къде? накъде?) , откуда? (= откъде?) , зачем? (= защо? с каква цел?) , при каком условии? (= при какво условие?) , почему? (= защо?) , отчего? (= защо? по каква причина? вследствие на какво?) , как долго? (= колко време?) и др.

Видове второстепенни части Въпроси, на които второстепенните части отговарят Примери
Допълнение въпроси с косвени падежи
  • Учитель дал (кому?) мне задание.
    Учителят постави задача (на кого) на мен.
Определение какой? (= какъв?) , чей? (= чий?)
  • На его лице была (какая?) весёлая улыбка.
    На лицето му грееше (каква?) весела усмивка.
обстоятелствено пояснение как? (= как?) , каким образом? (= по какъв начин?) , где? (= къде?) , куда? (= къде? накъде?) , откуда? (= откъде?) , зачем? (= защо? с каква цел?) , при каком условии? (= при какво условие?) , почему? (= защо?) , отчего? (= защо? по каква причина? вследствие на какво?) , как долго? (= колко време?)
  • (когда?) Сегодня русский язык изучает много людей.
    (кога?) Днес много хора изучават руски език.

Просто изречение

Просто изречение се нарича изречение, в което има една граматична основа. То може да съдържа:

  • две главни части - подлог и сказуемо:
    Кругом лежит снег. (= Наоколо е покрито със сняг.)
  • или една главна част - подлог:
    Зима. Кругом много снега. (= Зима е. Наоколо има много сняг.)
  • или от едно сказуемо:
    Вечереет. Небо на западе порозовело. (= Свечерява се. Небето на запад порозовя.)

Към подлога и сказуемото могат да се отнасят зависими думи - второстепенни части на изречението.

Изречението съдържа главни и второстепенни части.

Просто изречение според наличие или отсъствие на второстепенни части

Изреченията се делят на прости и сложни. Както простите, така и сложните изречения могат да бъдат разширени и кратки, т.е. могат да съдържат или да не съдържат второстепенни части (определения, допълнения, обстоятелствени пояснения и т.н.), освен главните части,

  • Он пришёл очень быстро.
    Той дойде много бързо.
    (разширено)
  • Он пришёл.
    Той дойде.
    (кратко)

Просто изречение според наличие или отсъствие на необходимите части на изречението

Според наличието или липсата на необходимите части на изречението простите изречения се делят на пълни и непълни.

Пълните прости изречения съдържат всички необходими за структурата на едно изречение части:

  • Небо на востоке озарялось розовым светом.
    Розова светлина озаряваше небето на изток.

Непълни прости изречения са изреченията, в които главна или второстепенна част е изпусната, но може лесно да бъде възстановена по смисъл:

  • Коля пошёл в спортзал, а яв бассейн.
    Коля отиде в спортната зала, а аз - в басейна.
(изпуснато е сказуемото отиде)

Видове прости изречения по цел на изказване

По цел на изказване - съобщение, въпрос, подбуда - простите изречения се делят на повествователни (съобщителни), въпросителни и подбудителни.

В повествователните (съобщителните) изречения се съобщава за събития, факти:

  • Один берег реки был высокий и обрывистый.
    Единият бряг на реката беше висок и стръмен.
  • Другой берег реки был низкий и ровный.
    Другият бряг на реката беше нисък и равен.

Въпросителните изречения изразяват въпрос:

  • Кто сегодня опоздал?
    Кой закъсня днес?
  • Где будет проходить выставка?
    Къде ще се състои изложбата?
  • Вы знаете, где находится музей?
    Знаете ли къде се намира музеят?

Подбудителните изречения изразяват различни подбуди за действие: заповед, молба, призив, съвет, забрана, препоръка и др.

  • Посмотри вокруг.
    Погледни наоколо.
  • Пойдём в парк.
    Да отидем в парка.
  • Ешь побыстрее!
    Яж по-бързо!

Видове прости изречения според наличие или отсъствие на емоционална окраска

Простите изречения могат допълнително да изразяват емоции и чувства на говорещия. Такива изречения се произнасят с възклицателна интонация и се наричат възклицателни.

  • Какая кругом красота!
    Каква красота е наоколо!
  • Ребята, послушайте!
    Деца, чуйте!

Изречения, които не изразяват чувства, се наричат невъзклицателни. Те имат или повествователна, или въпросителна интонация.

По цел на изказване всяко прсто изречение може да бъде възклицателно:

  • повествователно възклицателно:
    • Как хорошо в лесу!
      Колко е хубаво в гората!
    • Как прекрасна весна!
      Колко е прекрасна пролетта!
  • въпросително възклицателно:
    • Неужели ты этого не знал?!
      Нима не знаеше това?!
  • подбудително възклицателно
    • Пойдём на бассейн!
      Хайде да отидем на басейн!

Повествователни (съобщителни) изречения

Повествователните (съобщителните) изречения се делят на утвърдителни и отрицателни, в зависимост от това дали потвърждават или отричат мисълта, изразена в тях.

  • Погода стояла тихая, тёплая, безветренная.
    Времето беше тихо, топло и безветрено.
    утвърдително изречение
  • Ничего не было слышно из-за громкой музыки.
    Нищо не се чуваше заради силната музика.
    отрицателно изречение

На руски език отрицание се изразява чрез отрицателната частица не (= не, няма, без) и думата нет (= не, няма, не съществува) .

Ако частицата не (= не, няма, без) стои пред сказуемото, това означава, че се отрича цялата мисъл, съдържаща се в изречението; ако частицата нет (= не, няма, не съществува) стои пред друга част от изречението, то се отрича някаква част от изказването.

  • Я завтра не приду в университет.
    Утре няма да дойда в университета.
  • Нет, я не тебе меня судить.
    Не, не ти ще ме съдиш.

Просто изречение според наличие или отсъствие на главни части

В зависимост от наличието на главни части простите изречения се делят на двусъставни и едносъставни.

Двусъставните изречения съдържат и двете главни части - подлог и сказуемо:

  • Они громко засмеялись.
    Те гръмко се разсмяха.
  • Он был очень умён.
    Той беше много умен.
  • Весело сияет месяц над селом.
    Месечината весело сияе над селото.

Едносъставните изречения са прости изречения, които имат единствена главна част (със зависими думи или без тях). Ако съдържат само подлог, се наричат именни. Ако съдържат само сказуемо, се наричат глаголни. Едносъставните изречения се делят на:

  • Неопределено-лично - неопределено-личните изречения са едносъставни изречения, чиято главна част е изразена с глагол в трето лице множествено число в сегашно или бъдеще време или глагол в минало време множествено число. Неопределено-личните изречения се използват, когато лицето, извършващо действието, е неизвестно (неопределено лице):
    • Меня вызвали к директору.
      Извикаха ме при директора.
    • За рекой косили.
      Отвъд реката косяха.
  • Обобщено-лично - среща се най-често в пословици, поговорки, описания; главната част в такива изречения се изразява с глагол във второ лице, ед. и мн. ч., сегашно и бъдеще време или с глагол в повелително наклонение:
    • Что посеешь, то и пожнёшь
      Каквото посееш, това и ще пожънеш.
  • Безлично - в безличното изречение няма и не може да има действащо лице. Сказуемото обикновено се изразява с безличен глагол:
    • На улице стемнело.
      Навън се стъмни.
  • Определено-лично - в определено-личните изречения главната част на изречението може да бъде изразена с глагол в 1-во или 2-ро лице, ед. или мн.ч., сегашно или бъдеще време, както и с глагол в повелително наклонение:
    • Стою и смотрю. (= Стоя и гледам.)
  • Инфинитивно - в инфинитивното изречение главната част на изречението е изразена с инфинитив:
    • Вам уже exать. (= Време е да тръгвате вече.)
    • Спать! (= Спете!)
  • Именно - в именното изречение главната част на изречението наподобява подлога на двусъставно изречение и се изразява със съществително име в им.п., ед.ч.: Ночь. (= Нощ.) , Улица. (= Улица.) , Фонарь. (= Фенер.) , Аптека. (= Аптека.)

Сложно изречение

Сложното изречение се състои от две или повече прости изречения, свързани по смисъл и/или чрез съюзи. Сложните изречения се делят на:

  • Сложно съчинено изречение е изречение, в което простите изречения са равноправни по смисъл и свързани със съчинителни съюзи и (= и) , а (= а) , но (= но) , да (= да (= и)) , или (= или) , либо (= или) , однако (= обаче, но, все пак) , зато (= затова, затова пък, обаче) , както и със сложни съчинителни съюзи ни... ни... (= нито...нито) , то... то... (= ту...ту) , то ли..., то ли... (= дали...дали) , не то..., не то... (= нито...нито) и др.:

    • Дождь кончился, и взошло солнце.
      Дъждът спря и изгря слънце.
    • То кто-то закричит, то кто-то запоёт.
      Ту някой закрещи, ту някой запее.
  • Сложно съставно изречение - сложно изречение, в което едно просто изречение е синтактически подчинено на друго и свързано с него посредством съюзи и съюзни думи: что (= че) , чтобы (= за да) , где (= където) , когда (= когато) , куда (= накъдето) , почему (= поради, заради което; ето защо) , если (ежели) (= ако) , как (= като, както) , пока (= докато) , хотя (= въпреки че, макар) , поэтому (= ето защо, следователно) , какой (= какъв?) , который (= кой? колко?) , чей (= чий?) и т.н., посредством сложни подчинителни съюзи: благодаря тому что (= благодарение на това, че) , ввиду того что (= предвид на това, че) , вследствие того что (= вследствие на това, че; поради това, че) , вместо того чтобы (= вместо да) , несмотря на то что (= независимо от, въпреки че) , прежде чем (= преди да) , с тех пор как (= след като, откакто) и др. Подчинителният съюз и съюзната дума винаги се съдържат в подчиненото изречение:

    • Он знал, что до конце лекции осталось несколько минут.
      Той знаеше, че оставаха няколко минути до края на лекцията.
    • Маша не хотела, чтобы её ждали.
      Маша не искаше да я чакат.
    • В окно я увидел, как маленькая синичка села на ветку.
      Видях през прозореца как едно малко синигрече кацна на клона.
  • Безсъюзни изречения се наричат изречения, в които простите изречения са свързани без съюзи или съюзни думи. Връзката между тях се осъществява чрез съдържанието и интонацията:

    • Машина резко тронулась, мотор заворчал, все откинулись на сиденья.
      Колата рязко тръгна, двигателят заръмжа, всички рязко се облегнаха назад на седалката.

Сложно съчинено изречение

Сложно изречение, в което простите изречения са относително самостоятелни, равноправни по смисъл и свързани помежду си посредством съчинителни съюзи, се нарича сложно съчинено изречение.

В сложните съчинени изречения простите изречения са свързани посредством съчинителни съюзи:

съединителни:
и (= и) , да (= и) (= да (= и)) , ни… ни… (= нито...нито...) , тоже (= също,) , также (= също така,) , не только… но и (= не само...но също така и) , как… так и (= както...така и)
разделителни:
то… то (= ту...ту) , не то… не то… (= нито...нито...) , или (= или) , или… или (= или...или) , либо (= или)
противопоставителни:
а (= а) , но (= но) , да (= но) (= да (= но)) , однако (же) (= но, обаче) , зато (= затова пък, обаче, ето защо) , но зато (= но затова пък)

Сложно съставно изречение

Сложно изречение, в което едно просто изречение е синтактически подчинено на друго и свързано с него посредством съюз или съюзна дума, се нарича сложно съставно изречение.

В сложното съставно изречение едното просто изречение е главно, а другото - подчинено.

Подчиненото изречение е свързано с главното посредством подчинителни съюзи или съюзни думи (вж. по-горе).

Към съюзните думи се отнасят относителните местоимения (който, което, когото, с което, с когото и др.) и наречията (където, откъдето и др.), използвани в ролята на подчинителни съюзи.

Видове подчинени изречения към главните части на изречението

По семантично значение на подчиненото изречение сложните съставни изречения се делят на три групи: определителни, допълнителни и обстоятелствени.

Подчинено изречение, което пояснява съществително име в главното изречение, като описва негова характеристика или признак, се нарича подчинено определително изречение. От съществителното в главното изречение към подчиненото определително изречение може да бъде зададен въпрос какой? (= какъв?) .

  • Картина (какая), которую я увидел в дальней комнате, меня ошеломила своим великолепием.
    Картината (каква картина?), която видях в задната стая, ме порази със своето великолепие.

Подчинените допълнителни изречения се отнасят към думи от главното изречение, означаващи реч, говор (говоря, моля, отговарям), мислене, мисъл (мисля, решавам, размишлявам) и чувство (чувствам, радвам се, доволен съм, съжалявам) и уточняват (т. е. допълват, изясняват, разкриват) смисъла на тези думи. От тези думи в главното изречение се задават падежни въпроси към подчинените допълнителни изречения:

  • Он явился с известием (о чём?), что лошади готовы.
    Той дойде да съобщи (за какво?), че конете са готови.

Подчинените обстоятелствени изречения се отнасят към глаголи или думи с обстоятелствено значение в главното изречение и уточняват място, време, причина, цел на действието и др.

Подчинените изречения за място означават мястото на действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпроси где? (= къде?) , куда? (= накъде?) , откуда? (= откъде?)

  • Деревья кругом (где?), куда ни глянешь, были все золотые и красные.
    Дърветата наоколо (къде?), накъдето и да погледнеш, всички бяха златни и червени.

Подчинените изречения за време поясняват времето на действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпроси когда? (= кога?) , с какого времени? (= откога?) , до какого времени? (= докога?)

  • Когда уже все расселись, в огромном театре потухли сразу все лампочки. (когда потухли?)
    Щом всички се настаниха, всички лампички в огромния театър угаснаха изведнъж. (кога угаснаха?)

Подчинените изречения за условие уточняват условието, при което се извършва или може да се извърши действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпрос при каком условии? (= при какво условие?)

  • Хорошо (при каком условии?), когда за окнами шумят деревья.
    Хубаво е (при какви условия?), когато чуваш шума на дърветата отвън.

Подчинените изречения за причина уточняват причината за действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпрос по какой причине? (= по каква причина?)

  • Они вернулись (по какой причине?), потому что забыли дома ключ.
    Те се върнаха (поради каква причина?), защото забравиха ключа вкъщи.

Подчинените изречения за цел уточняват целта на действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпрос с какой целью? (= с каква цел?) , для чего? (= За какво?)

  • Она вернулась (с какой целью? для чего?), чтобы взять зонт.
    Тя се върна (с каква цел? за какво?), за да вземе чадър.

Подчинените изречения за следствие уточняват резултатите от действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпрос что из этого следует? (= какво произтича от това? какво следва от това?)

  • Я вернулся в родной город (что из этого следует?), поэтому скоро снова смогу увидеть дорогие мне с детства лица.
    Върнах се в родния си град (какво следва от това?), така че скоро отново ще мога да видя скъпи от детството за мен лица.

Подчинените изречения за начин уточняват начина (характера) на действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпроси как? (= как?) , каким образом? (= по какъв начин?)

  • Человек этот вёл себя так (как?), как будто никого рядом не было.
    Този човек се държеше така (как?), като че ли нямаше никого наоколо.

Подчинените изречения за степен уточняват степента на действието, за което се говори в главното изречение, и отговарят на въпроси в какой мере? (= в каква степен?) , в какой степени? (= до каква степен?) , до какой степени? (= до каква степен?) , сколько? (= колко?) , насколько? (= Доколко?)

  • Она знала жизнь настолько плохо (насколько?), насколько это возможно в 20 лет.
    Тя познаваше живота толкова малко (колко?), доколкото това е възможно на 20-годишна възраст.

Подчинените изречения за сравнение уточняват действието на базата на сравнение с подобен по някакъв начин обект или явление и отговарят на въпроси как что? (= като какво?) , как кто? (= като кого?) , чем что? (= отколкото какво? отколкото кое?) , чем кто? (= отколкото кого?) , подобно чему? (= като какво? като кое?) , подобно кому? (= като кого?)

  • С острыми звуками (подобными чему?), будто кто-то бьёт мелкой дробью в барабан, дожди стучит по подоконнику.
    С остри звуци (като какво? подобни на какво?), като че ли някой стреля с дребни сачми по барабан, дъждът хлопа по перваза.

Подчинените изречения за отстъпка указват на действие, което се противопоставя на действието в главното изречение, и отговарят на въпрос несмотря на что? (= въпреки какво?)

  • Было уже достаточно тепло (несмотря на что?), несмотря на то, что кругом лежал рыхлый, тяжёлый снег.
    Беше вече достатъчно топло (въпреки какво?), въпреки че наоколо лежеше рохкав, тежък сняг.

Словоред в словосъчетанията

При неутрален словоред в словосъчетанията:

  • прилагателното стои пред съществителното ( интересная выставка (= интересна изложба) );
  • зависимата дума стои след главната( в центре города (= в центъра на града) , читает газету (= чете вестник) );
  • наречията на -о, -е, стоят пред глагола ( хорошо танцует (= добре танцува) ), а наречията с представка по- и суфикс -ски - след глагола;
  • групата на подлога стои пред групата на сказуемото ( Брат читает. (= Брат ми чете.) );
  • детерминантът (обстоятелството), означаващ място или време, може да стои в началото на изречението, а след него следват групата на сказуемото и групата на подлога ( В городе есть театр. (= В града има театър.) );
  • зависимата падежна форма стои след глагола ( пришёл в класс (= дойде в клас (в класната стая, в час).) ).

Словоред на изречението

При неутрален словоред в изречението:

  • Препозиция за групата на подлога, постпозиция за групата на сказуемото:

    • Сестра пишет. (= Сестра ми пише.)
    • Брат читает. (= Брат ми чете.)

  • Детерминантът (определител) в началото на изречението (препозиция за групата на сказуемото, постпозиция за групата на подлога):

    • Зимой начались каникулы.
      През зимата започна ваканцията.
    • Весной распускаются деревья.
      През пролетта дърветата се разлистват и цъфтят.

  • Зависимост на словореда в изречението от действителното разчленяване:

    • Игорь вернулся поздно вечером. (Когда вернулся Игорь?)
      Игор се върна късно вечерта. (Кога се върна Игор?)
    • Поздно вечером вернулся Игорь. (Кто вернулся поздно вечером?)
      Късно вечерта се върна Игор. (Кой се върна късно вечерта?)

Пряка реч

Пряка реч се нарича дословно възпроизведена чужда реч, предадена от името на този, който я е произнесъл, помислил, написал:

  • Таня помолчали и опять спросила: «Так куда же мы сегодня пойдём?»
    Таня помълча и пак попита: «И така, къде ще отидем днес?»

Изречението с пряка реч се състои от две части: речта на чуждото лице и думите на автора, които съпътстват пряката реч. Тези части се свързват безсъюзно, обединяват ги интонацията и смисълът.

Думите на автора показват:

  • на кого принадлежи пряката реч:
    • «Ты что тут делаешь?» – спросил другой детский голос.
      «Какво правиш тук?» – попита друг детски глас.
  • кога е била произнесена пряката реч, при какви обстоятелства:
    • «Смотри, плачет!» – раздалось за кустами.
      «Виж, плаче!» – се чу зад храстите.
  • по какъв начин говори лицето, чиято реч се предава:
    • «Ему же вредно волноваться!» – скороговоркой сказала сестра.
      «Противопоказно му е да се вълнува!» – бързо, като скороговорка, изрече сестрата.

Думите на автора могат да стоят

  • пред пряката реч:
    • Я наклонился к нему и тихо спросил: «А ты знаешь, кто я?»
      Наведох се към него и тихо попитах: «Знаеш ли кой съм аз?»
  • след нея:
    • «Здравствуй!» – я пожал протянутую мне руку.
      «Здравей!» – стиснах протегнатата към мен ръка.
  • посредата на пряката реч:
    • «Какой разговор!» – отвечаю ему. – Я должен это сделать!»
      «Какво да говорим!» – му отговарям. – Трябва да го направя!»

Непряка реч

Думите на друго чуждо лице могат да бъдат предадени и с просто изречение, в което се указва само темата на разговора. Съдържанието на чуждата реч се предава посредством съюзи и съюзни думи ( что (= че) , где (= където) , когда (= когато) , сколько (= колко?) , почему (= поради, заради което; ето защо) и т. д.):

  • Врач посмотрел на Андрея и спросил, как он себя чувствует.
    Докторът погледна Андрей и го попита как се чувства.
  • Я сказал, что Петя сейчас на работе.
    Казах, че Петя е на работа в момента.
  • Витя объяснил, почему он не пришёл на репетицию.
    Витя обясни защо не е дошъл на репетицията.
Обратно нагоре