• Началась весна. (= Настъпи пролетта.)
• Зеленеет трава. (= Тревата зеленее.)
• Сумерки. (= Здрач.)
• Вечереет. (= Свечерява се.)

• Установилась хорошая (что?) погода. (= Установи се хубаво (какво?) време.)
• (Кто?) Дети вернулись из школы. (= (Кой?) Децата се върнаха от училище.)

• Листья на деревьях пожелтели. (что сделали?) (= Листата на дърветата пожълтяха. (какво направиха?))
• Студенты занимаются в читальном зале. (что делают?) (= Студентите се подготвят в читалнята. (какво правят?))
• Москва – столица России. (что такое Москва? что есть Москва?) (= Москва е столицата на Русия. (какво е Москва? каква е Москва?))

• две главни части - подлог и сказуемо:
  Кругом лежит снег. (= Наоколо е покрито със сняг.)
• или една главна част - подлог:
  Зима. Кругом много снега. (= Зима е. Наоколо има много сняг.)
• или от едно сказуемо:
  Вечереет. Небо на западе порозовело. (= Свечерява се. Небето на запад порозовя.)

• Он пришёл очень быстро.
  Той дойде много бързо. (разширено)
• Он пришёл.
  Той дойде. (кратко)

• Небо на востоке озарялось розовым светом.
  Розова светлина озаряваше небето на изток.

• Коля пошёл в спортзал, а я – в бассейн.
  Коля отиде в спортната зала, а аз - в басейна.

• Один берег реки был высокий и обрывистый.
  Единият бряг на реката беше висок и стръмен.
• Другой берег реки был низкий и ровный.
  Другият бряг на реката беше нисък и равен.

• Кто сегодня опоздал?
  Кой закъсня днес?
• Где будет проходить выставка?
  Къде ще се състои изложбата?
• Вы знаете, где находится музей?
  Знаете ли къде се намира музеят?

• Посмотри вокруг.
  Погледни наоколо.
• Пойдём в парк.
  Да отидем в парка.
• Ешь побыстрее!
  Яж по-бързо!

• Какая кругом красота!
  Каква красота е наоколо!
• Ребята, послушайте!
  Деца, чуйте!

• повествователно възклицателно:
  
  • Как хорошо в лесу!
    Колко е хубаво в гората!
  • Как прекрасна весна!
    Колко е прекрасна пролетта!
• въпросително възклицателно:
  
  • Неужели ты этого не знал?!
    Нима не знаеше това?!
• подбудително възклицателно
  
  • Пойдём на бассейн!
    Хайде да отидем на басейн!

• Погода стояла тихая, тёплая, безветренная.
  Времето беше тихо, топло и безветрено. утвърдително изречение
• Ничего не было слышно из-за громкой музыки.
  Нищо не се чуваше заради силната музика. отрицателно изречение

• Я завтра не приду в университет.
  Утре няма да дойда в университета.
• Нет, я не тебе меня судить.
  Не, не ти ще ме съдиш.

• Они громко засмеялись.
  Те гръмко се разсмяха.
• Он был очень умён.
  Той беше много умен.
• Весело сияет месяц над селом.
  Месечината весело сияе над селото.

• Неопределено-лично - неопределено-личните изречения са едносъставни изречения, чиято главна част е изразена с глагол в трето лице множествено число в сегашно или бъдеще време или глагол в минало време множествено число. Неопределено-личните изречения се използват, когато лицето, извършващо действието, е неизвестно (неопределено лице):
  • Меня вызвали к директору.
    Извикаха ме при директора.
  • За рекой косили.
    Отвъд реката косяха.
• Обобщено-лично - среща се най-често в пословици, поговорки, описания; главната част в такива изречения се изразява с глагол във второ лице, ед. и мн. ч., сегашно и бъдеще време или с глагол в повелително наклонение:
  • Что посеешь, то и пожнёшь
    Каквото посееш, това и ще пожънеш.
• Безлично - в безличното изречение няма и не може да има действащо лице. Сказуемото обикновено се изразява с безличен глагол:
  • На улице стемнело.
    Навън се стъмни.
• Определено-лично - в определено-личните изречения главната част на изречението може да бъде изразена с глагол в 1-во или 2-ро лице, ед. или мн.ч., сегашно или бъдеще време, както и с глагол в повелително наклонение:
  • Стою и смотрю. (= Стоя и гледам.)
• Инфинитивно - в инфинитивното изречение главната част на изречението е изразена с инфинитив:
  • Вам уже exать. (= Време е да тръгвате вече.)
  • Спать! (= Спете!)
• Именно - в именното изречение главната част на изречението наподобява подлога на двусъставно изречение и се изразява със съществително име в им.п., ед.ч.: Ночь. (= Нощ.) , Улица. (= Улица.) , Фонарь. (= Фенер.) , Аптека. (= Аптека.)

• Сложно съчинено изречение е изречение, в което простите изречения са равноправни по смисъл и свързани със съчинителни съюзи и (= и) , а (= а) , но (= но) , да (= да (= и)) , или (= или) , либо (= или) , однако (= обаче, но, все пак) , зато (= затова, затова пък, обаче) , както и със сложни съчинителни съюзи ни... ни... (= нито...нито) , то... то... (= ту...ту) , то ли..., то ли... (= дали...дали) , не то..., не то... (= нито...нито) и др.:

  • Дождь кончился, и взошло солнце.
    Дъждът спря и изгря слънце.
  • То кто-то закричит, то кто-то запоёт.
    Ту някой закрещи, ту някой запее.

• Сложно съставно изречение - сложно изречение, в което едно просто изречение е синтактически подчинено на друго и свързано с него посредством съюзи и съюзни думи: что (= че) , чтобы (= за да) , где (= където) , когда (= когато) , куда (= накъдето) , почему (= поради, заради което; ето защо) , если (ежели) (= ако) , как (= като, както) , пока (= докато) , хотя (= въпреки че, макар) , поэтому (= ето защо, следователно) , какой (= какъв?) , который (= кой? колко?) , чей (= чий?) и т.н., посредством сложни подчинителни съюзи: благодаря тому что (= благодарение на това, че) , ввиду того что (= предвид на това, че) , вследствие того что (= вследствие на това, че; поради това, че) , вместо того чтобы (= вместо да) , несмотря на то что (= независимо от, въпреки че) , прежде чем (= преди да) , с тех пор как (= след като, откакто) и др. Подчинителният съюз и съюзната дума винаги се съдържат в подчиненото изречение:

  • Он знал, что до конце лекции осталось несколько минут.
    Той знаеше, че оставаха няколко минути до края на лекцията.
  • Маша не хотела, чтобы её ждали.
    Маша не искаше да я чакат.
  • В окно я увидел, как маленькая синичка села на ветку.
    Видях през прозореца как едно малко синигрече кацна на клона.

• Безсъюзни изречения се наричат изречения, в които простите изречения са свързани без съюзи или съюзни думи. Връзката между тях се осъществява чрез съдържанието и интонацията:

  • Машина резко тронулась, мотор заворчал, все откинулись на сиденья.
    Колата рязко тръгна, двигателят заръмжа, всички рязко се облегнаха назад на седалката.

съединителни:

и (= и) , да (= и) (= да (= и)) , ни… ни… (= нито...нито...) , тоже (= също,) , также (= също така,) , не только… но и (= не само...но също така и) , как… так и (= както...така и)

разделителни:

то… то (= ту...ту) , не то… не то… (= нито...нито...) , или (= или) , или… или (= или...или) , либо (= или)

противопоставителни:

а (= а) , но (= но) , да (= но) (= да (= но)) , однако (же) (= но, обаче) , зато (= затова пък, обаче, ето защо) , но зато (= но затова пък)

• Картина (какая), которую я увидел в дальней комнате, меня ошеломила своим великолепием.
  Картината (каква картина?), която видях в задната стая, ме порази със своето великолепие.

• Он явился с известием (о чём?), что лошади готовы.
  Той дойде да съобщи (за какво?), че конете са готови.

• Деревья кругом (где?), куда ни глянешь, были все золотые и красные.
  Дърветата наоколо (къде?), накъдето и да погледнеш, всички бяха златни и червени.

• Когда уже все расселись, в огромном театре потухли сразу все лампочки. (когда потухли?)
  Щом всички се настаниха, всички лампички в огромния театър угаснаха изведнъж. (кога угаснаха?)

• Хорошо (при каком условии?), когда за окнами шумят деревья.
  Хубаво е (при какви условия?), когато чуваш шума на дърветата отвън.

• Они вернулись (по какой причине?), потому что забыли дома ключ.
  Те се върнаха (поради каква причина?), защото забравиха ключа вкъщи.

• Она вернулась (с какой целью? для чего?), чтобы взять зонт.
  Тя се върна (с каква цел? за какво?), за да вземе чадър.

• Я вернулся в родной город (что из этого следует?), поэтому скоро снова смогу увидеть дорогие мне с детства лица.
  Върнах се в родния си град (какво следва от това?), така че скоро отново ще мога да видя скъпи от детството за мен лица.

• Человек этот вёл себя так (как?), как будто никого рядом не было.
  Този човек се държеше така (как?), като че ли нямаше никого наоколо.

• Она знала жизнь настолько плохо (насколько?), насколько это возможно в 20 лет.
  Тя познаваше живота толкова малко (колко?), доколкото това е възможно на 20-годишна възраст.

• С острыми звуками (подобными чему?), будто кто-то бьёт мелкой дробью в барабан, дожди стучит по подоконнику.
  С остри звуци (като какво? подобни на какво?), като че ли някой стреля с дребни сачми по барабан, дъждът хлопа по перваза.

• Было уже достаточно тепло (несмотря на что?), несмотря на то, что кругом лежал рыхлый, тяжёлый снег.
  Беше вече достатъчно топло (въпреки какво?), въпреки че наоколо лежеше рохкав, тежък сняг.

• прилагателното стои пред съществителното ( интересная выставка (= интересна изложба) );
• зависимата дума стои след главната( в центре города (= в центъра на града) , читает газету (= чете вестник) );
• наречията на -о, -е, стоят пред глагола ( хорошо танцует (= добре танцува) ), а наречията с представка по- и суфикс -ски - след глагола;
• групата на подлога стои пред групата на сказуемото ( Брат читает. (= Брат ми чете.) );
• детерминантът (обстоятелството), означаващ място или време, може да стои в началото на изречението, а след него следват групата на сказуемото и групата на подлога ( В городе есть театр. (= В града има театър.) );
• зависимата падежна форма стои след глагола ( пришёл в класс (= дойде в клас (в класната стая, в час).) ).

• Препозиция за групата на подлога, постпозиция за групата на сказуемото:

  • Сестра пишет. (= Сестра ми пише.)
  • Брат читает. (= Брат ми чете.)

• Детерминантът (определител) в началото на изречението (препозиция за групата на сказуемото, постпозиция за групата на подлога):

  • Зимой начались каникулы.
    През зимата започна ваканцията.
  • Весной распускаются деревья.
    През пролетта дърветата се разлистват и цъфтят.

• Зависимост на словореда в изречението от действителното разчленяване:

  • Игорь вернулся поздно вечером. (Когда вернулся Игорь?)
    Игор се върна късно вечерта. (Кога се върна Игор?)
  • Поздно вечером вернулся Игорь. (Кто вернулся поздно вечером?)
    Късно вечерта се върна Игор. (Кой се върна късно вечерта?)

• Таня помолчали и опять спросила: «Так куда же мы сегодня пойдём?»
  Таня помълча и пак попита: «И така, къде ще отидем днес?»

Думите на автора показват:

• на кого принадлежи пряката реч:
  • «Ты что тут делаешь?» – спросил другой детский голос.
    «Какво правиш тук?» – попита друг детски глас.
• кога е била произнесена пряката реч, при какви обстоятелства:
  • «Смотри, плачет!» – раздалось за кустами.
    «Виж, плаче!» – се чу зад храстите.
• по какъв начин говори лицето, чиято реч се предава:
  • «Ему же вредно волноваться!» – скороговоркой сказала сестра.
    «Противопоказно му е да се вълнува!» – бързо, като скороговорка, изрече сестрата.

Думите на автора могат да стоят

• пред пряката реч:
  • Я наклонился к нему и тихо спросил: «А ты знаешь, кто я?»
    Наведох се към него и тихо попитах: «Знаеш ли кой съм аз?»
• след нея:
  • «Здравствуй!» – я пожал протянутую мне руку.
    «Здравей!» – стиснах протегнатата към мен ръка.
• посредата на пряката реч:
  • «Какой разговор!» – отвечаю ему. – Я должен это сделать!»
    «Какво да говорим!» – му отговарям. – Трябва да го направя!»

• Врач посмотрел на Андрея и спросил, как он себя чувствует.
  Докторът погледна Андрей и го попита как се чувства.
• Я сказал, что Петя сейчас на работе.
  Казах, че Петя е на работа в момента.
• Витя объяснил, почему он не пришёл на репетицию.
  Витя обясни защо не е дошъл на репетицията.