Глагол - значение
Глаголът е част на речта, която означава действие или състояние на предмет и отговаря на въпроси что де́лать? (= какво правя?) , что сде́лать? (= какво да направя?) :
- писа́ть (= пиша ) – написа́ть (= напиша )
- эконо́мить (= икономисвам, пестя ) – сэконо́мить (= икономисам, спестя )
- рабо́тать (= работя ) – порабо́тать (= поработя )
Това знаечие се изразява чрез категориите вид, залог, лице и наклонение. В изречението глаголите основно изпълняват функцията на сказуемо.
Неопределена (нелична) форма на глагола (инфинитив)
Глаголите имат основна форма, която се нарича неопределена форма на глагола (или инфинитив):
Тази форма не показва време, число, лице и род.
В изречението глаголът изпълнява ролята на сказуемо.
Глаголите в неопределена форма (инфинитив) отговарят на въпроси что де́лать? (= какво правя?) или что сде́лать? (= какво да направя?) :
Глаголите в неопределена форма (инфинитив) имат вид, преходност и непреходност, спрежение. Глаголите в неопределена форма имат словоизменителни (формообразуващи) суфикси:
| что де́лать? (= какво правя?) | что сде́лать? (= какво да направя?) |
|---|---|
| суфикс -ть | |
|
чита́ть
чета
|
прочита́ть
прочета
|
|
возража́ть
възразявам
|
возрази́ть
възразя
|
|
реаги́ровать
реагирам
|
отреаги́ровать
отреагирам
|
| суфикс -ти | |
|
ползти́
пълзя
|
приползти́
припълзя, допълзя
|
|
трясти́
друсам, разклащам; изтърсвам, изтупвам
|
вытрясти́
изтърся, изтръскам
|
|
расти́
раста
|
подрасти́
пораста, порасна
|
| нулево окончание (на -чь)* | |
|
бере́чь
пазя, съхранявам
|
сбере́чь
запазя, съхраня
|
|
жечь
паля, горя
|
сжечь
запаля, изгоря
|
|
стричь
стрижа
|
постри́чь
подстрижа
|
Забележка
* В глаголите на -чь ( печь (= пека) , бере́чь (= пазя, съхранявам) , стере́чь (= охранявам, пазя) ) -чь не е окончание, а част от корена (с нулев словоизменителен суфикс), което се потвърждава при спрежението на глаголите:
- печь (= пека) – печё́т (= пече)
- бере́чь (= пазя, съхранявам) – бережё́т (= пази, съхранява)
- стере́чь (= охранявам, пазя) – стережё́т (= охранява, пази)
Вид на глагола
Глаголите са от несвършен вид (отговарят на въпрос что де́лать? (= какво правя?) ):
и от свършен вид (отговарят на въпрос что сде́лать? (= какво да направя?) ):
На глагол от единия вид може да съответства глагол от другия вид с едно и също лексикално значение. Такива два глагола образуват видова двойка.
| Свършен вид | Несвършен вид |
|---|---|
|
писа́ть
пиша
|
написа́ть
напиша
|
|
объедини́ть
обединя
|
объединя́ться
обединявам се
|
|
дости́гнуть
достигна
|
достига́ть
достигам
|
|
отве́тить
отговоря
|
отвеча́ть
отговарям
|
|
купи́ть
купя
|
покупа́ть
купувам
|
|
де́лать
правя
|
сде́лать
направя
|
Когато глаголите от един вид се образуват от глаголи от другия вид, се използват представки и/или суфикси.
Редуване на гласни и съгласни в корена
Образуването на видовете глаголи може да бъде придружено с редуване на гласни и съгласни в корена.
| Редуващи се звуци (гласни и съгласни) | Свършен вид | Несвършен вид |
|---|---|---|
| о//а |
опозда́ть
закъснея
|
опа́здывать
закъснявам
|
| е//и |
стере́ть
изтрия, избърша
|
стира́ть
изтривам, избърсвам
|
| о//ы |
вздохну́ть
въздъхна
|
вздыха́ть
въздъхвам
|
| я//им |
поня́ть
разбера
|
понима́ть
разбирам
|
| а//ин |
нача́ть
започна
|
начина́ть
започвам
|
| д//ж |
проводи́ть
изпращам, провеждам
|
провожа́ть
изпращам, съпровождам
|
| д//жд |
победи́ть
победя
|
побежда́ть
побеждавам
|
| ж//г |
изложи́ть
изложа, изразя
|
излага́ть
излагам
|
| т//ч |
отве́тить
отговоря
|
отвеча́ть
отговарям
|
| з//ж |
снизи́ть
снижа, понижа
|
снижа́ть
снижавам, понижавам
|
| м//мл |
утоми́ть
уморя, изморя
|
утомля́ть
уморявам, изморявам
|
| ст//щ |
прости́ть
простя
|
проща́ть
прощавам
|
| т//щ |
защити́ть
защитя
|
защища́ть
защитавам
|
| с//ш |
упроси́ть
убедя, склоня с молба
|
упра́шивать
умолявам, моля настоятелно
|
| п//пл |
укрепи́ть
укрепя, закрепя
|
укрепля́ть
укрепвам, закрепвам
|
Ударението като средство за маркиране на опозицията по вид
В редки случаи видовите форми се различават помежду си само по мястото на ударението.
| Свършен вид | Несвършен вид | |
|---|---|---|
| разре́зать (= разрежа) | разреза́ть (= разрязвам) | |
|
я
|
разре́жу
|
разреза́ю
|
|
ты
|
разре́жешь
|
разреза́ешь
|
| он , она , оно |
разре́жет
|
разреза́ет
|
|
мы
|
разре́жем
|
разреза́ем
|
|
вы
|
разре́жете
|
разреза́ете
|
|
они
|
разре́жут
|
разреза́ют
|
| Свършен вид | Несвършен вид | |
|---|---|---|
| засы́пать (= засипя, насипя) | засыпа́ть (= засипвам, насипвам) | |
|
я
|
засы́плю
|
засыпа́ю
|
|
ты
|
засы́плешь
|
засыпа́ешь
|
| он , она , оно |
засы́плет
|
засыпа́ет
|
|
мы
|
засы́плем
|
засыпа́ем
|
|
вы
|
засы́плете
|
засыпа́ете
|
|
они
|
засы́плют
|
засыпа́ют
|
| Свършен вид | Несвършен вид | |
|---|---|---|
| отре́зать (= отрежа) | отреза́ть (= отрязвам) | |
|
я
|
отре́жу
|
отреза́ю
|
|
ты
|
отре́жешь
|
отреза́ешь
|
| он , она , оно |
отре́жет
|
отреза́ет
|
|
мы
|
отре́жем
|
отреза́ем
|
|
вы
|
отре́жете
|
отреза́ете
|
|
они
|
отре́жут
|
отреза́ют
|
Преходни и непреходни глаголи
Глаголите се делят на преходни:
- чита́ть газе́ту (= чета вестник)
- стро́ить дом (= строя къща)
и непреходни:
- ходи́ть по у́лице (= ходя по улицата)
- расти́ бы́стро (= раста бързо)
- бе́гать в па́рке (= бягам в парка)
- ра́доваться жи́зни (= радвам се на живота)
Преходност/непреходност е глаголна категория, която изразява отношенията между субекта (този, който извършва действието) и обекта (този, към който/когото е насочено действието).
Смисълът на глаголната категория преходност/непреходност се състои в това, че субектът извършва действие, резултатът от което "оказва" или "не оказва" въздействие на субекта - преминава или не преминава върху него.
Преходни глаголи
Преходните глаголи са глаголи, които могат да се съчетават със съществително или местоимение във винителен падеж без предлог:
- чита́ть газе́ту (= чета вестник)
- ви́деть сестру́ (= виждам сестрата)
- писа́ть текст (= пиша текст)
Преходните глаголи означават действие, което преминава върху друг предмет, например:
Следователно, глаголът люби́ть (= обичам) е преходен.
Съществителното или местоимението при преходните глаголи може да бъде в родителен падеж:
-
ако към глагола има отрицание:
- Я написа́л (что?) текст. (= Написах (какво? - в.п.) текста.)
- Я не написа́л (чего?) те́кста. (= Не написах (какво? - род.п.) текста.)
- Учени́к вы́учил (что?) урок. (= Ученикът си научи (какво? - в.п.) урока.)
- Учени́к не вы́учил (чего?) уро́ка. (= Ученикът не си научи (какво? - род.п.) урока.)
-
ако действието не засяга целия предмет, а само част от него:
- вы́пил (что?) во́ду (= изпих (какво?) водата)
- вы́пил (чего?) воды́ (= пих (какво? - род.п.) вода)
- съел (что?) хлеб (= изядох (какво?) хляба)
- съел (чего?) хле́ба (= ядох (какво? - род.п.) хляб)
- купи́л (что?) молоко́ (= купих (какво?) млякото)
- купи́л (чего?) молока́ (= купих (какво? - род.п.) мляко)
Непреходни глаголи
Непреходните глаголи изразяват действие, което не предполага предмет, към който това действие естествено е насочено. Непреходните глаголи означават такова действие, което пряко не преминава върху друг предмет, например:
- бе́гать на лы́жах (= бягам със ски)
- купа́ться в мо́ре (= къпя се в морето)
- ра́доваться пода́рку (= радвам се на подаръка)
Възвратни глаголи
Глаголите със суфикс -ся (-сь) се наричат възвратни:
- учи́ть (= уча) – учи́ться (= уча се)
- встреча́ть (= срещам, посрещам) – встреча́ться (= срещам се, виждам се)
- умыва́ть (= умивам, измивам) – умыва́ться (= умивам се, измивам се)
Някои глаголи могат да бъдат възвратни и невъзвратни:
- причё́сывать (= вчесвам, сресвам) – причё́сываться (= вчесвам се, сресвам се)
- купа́ть (= къпя) – купа́ться (= къпя се)
а други само възвратни (не се използват без суфикса -ся):
Суфиксът -ся се използва след съгласни:
а суфиксът -сь - след гласни:
Наклонение на глагола
Глаголите се променят по наклонение. Различаваме изявително наклонение, условно наклонение и повелително наклонение.
Изявително наклонение
Изявително наклонение изразява реално действие, което се е случило, случва се или ще се случи в миналото, настоящето и бъдещето. Глаголът в изявително наклонение се изменя по време:
| Сегашно време | Минало време | Бъдеще време |
|---|---|---|
|
строю
строя
|
стро́ил
строих
|
бу́ду стро́ить
ще строя
|
В изявително наклонение глаголите от несвършен вид имат три времена:
| Сегашно време | Минало време | Бъдеще сложно |
|---|---|---|
|
|
|
|
|
|
Глаголите от свършен вид имат две времена:
| Минало време | Просто бъдеще време |
|---|---|
|
|
|
|
Условно наклонение
В условно наклонение глаголът означава действие, което може да бъде осъществено при определени условия:
- сде́лал бы (= щях да направя)
- принё́с бы (= щях да донеса)
Формата за условно наклонение се състои от глагола във формата му за минало време и частицата бы , която се пише разделно от глагола и може да стои на всяко място в простото изречение.
Глаголите в условно наклонение се изменят по число, а в единствено число - и по род.
| Неопределена форма | Условно наклонение на глагола | |
|---|---|---|
| Единствено число | Множествено число | |
|
чита́ть
чета
|
|
чита́ли бы
|
Повелително наклонение (императив)
Повелително наклонение на глагола изразява подбуждане към действие във формата на молба или заповед:
- иди́ в шко́лу (= отивай на училище) , иди́те в шко́лу (= отивайте на училище)
- встань пора́ньше (= стани по-рано) , вста́ньте пора́ньше (= станете по-рано)
Глаголът в повелително наклонение не се изменя по време.
Глаголите в повелително наклонение се употребяват обикновено във формата за 2-ро лице:
- прочита́й кни́гу (= прочети книгата)
- посмотри́ на у́лицу (= погледни навън)
Формите за повелително наклонение се образуват от основата за сегашно или бъдеще просто време с помощта на суфикса -и-: пиши́ (= пиши) , неси́ (= носи) или нулев суфикс: чита́й (= чети) , познако́мь (= запознай) .
Глаголите в повелително наклонение в единствено число имат нулево окончание, а в множествено число - окончание -те.
| Сегашно и бъдеще просто време | Повелително наклонение на глагола | |
|---|---|---|
| Единствено число | Множествено число | |
|
пи́шут
пишат
|
пиши́
пиши
|
пиши́те
пишете
|
|
чита́ют
четат
|
чита́й
чети
|
чита́йте
четете
|
|
несу́т
носят
|
неси́
носи
|
неси́те
носете
|
|
реша́ют
решават
|
реши́
реши
|
реши́те
решете
|
|
познако́мят
запознаят
|
познако́мь
запознай
|
познако́мьте
запознайте
|
|
беру́, беру́сь
взимам, хващам се
|
бери́, бери́сь
вземи, хвани се
|
бери́те, бери́тесь
вземете, хванете се
|
Повелително наклонение може също да се образува, като към глаголите в изявително наклонение сегашно време се прибавят частиците пусть (= нека) , пуска́й (= нека) :
- пусть чита́ет (= нека чете)
- пусть идёт (= нека отиде, нека върви)
Време на глагола
Времето е непостоянен признак на глагола, който изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването. Спрегаемите форми на глагола в руски език са в три времена: сегашно, минало и бъдеще.
| Сегашно време | Минало време | Бъдеще време | ||
|---|---|---|---|---|
| просто | съставно | |||
|
я
|
говорю́
говоря
|
говори́л
говорих, говори
|
бу́ду говори́ть
ще говоря
|
|
|
ты
|
говори́шь
|
говори́ла
|
бу́дешь говори́ть
|
|
| оно |
говори́т
|
говори́ло
|
бу́дет говори́ть
|
|
|
мы
|
говори́м
|
говори́ли
|
бу́дем говори́ть
|
|
|
вы
|
говори́те
|
говори́ли
|
бу́дете говори́ть
|
|
|
они
|
говоря́т
|
говори́ли
|
бу́дут говори́ть
|
|
|
я
|
пишу́
пиша
|
написа́л
написах, написа
|
напишу́
ще напиша
|
бу́ду писа́ть
ще пиша
|
Сегашно време
Сегашно време на глагола показва, че действието се извършва в момента на говорене. Среща се само при глаголите от несвършен вид и формално се изразява с личните окончания на глагола:
- чита́ю (= чета)
- чита́ешь (= четеш)
- чита́ет (= чете)
- чита́ем (= четем)
- чита́ете (= четете)
- чита́ют (= четат)
Глаголите в сегашно време се изменят по лице и число.
| Число | Лице | Примери |
|---|---|---|
| Единствено число |
я
|
чита́ю (= чета) , иду́ (= отивам, вървя) , стро́ю (= строя) , держу́ (= държа) |
| ты | чита́ешь (= четеш) , идё́шь (= отиваш, вървиш) , стро́ишь (= строиш) , де́ржишь (= държиш) | |
| он , она , оно | чита́ет (= чете) , идё́т (= отива, върви) , стро́ит (= строи) , де́ржит (= държи) | |
| Множествено число | мы | чита́ем (= четем) , идё́м (= отиваме, вървим) , стро́им (= строим) , де́ржим (= държим) |
| вы | чита́ете (= четете) , идё́те (= отивате, вървите) , стро́ите (= строите) , де́ржите (= държите) | |
| они | чита́ют (= четат) , иду́т (= отиват, вървят) , стро́ят (= строят) , де́ржат (= държат) |
Минало време
Минало време на глагола показва, че действието е извършено преди момента на говорене. Формите за минало време време на глагола се образуват от неговата неопределена форма (инфинитива) с помощта на суфикса -л-:
- стро́ить (= строя ) , стро́ил (= строи (3 л., ед.ч., мин.вр.)) , стро́ила (= строи (3 л., ед.ч., мин.вр., ж.р.)) , стро́или (= строиха)
- рабо́тать (= работя) , рабо́тал (= работи (3 л., ед.ч., мин.вр.)) , рабо́тала (= работи (3 л., ед.ч., мин.вр., ж.р.)) , рабо́тали (= работиха)
Глаголите, завършващи на -чь, -ти, -нуть в неопределена форма (от несвършен вид), образуват форми за минало време единствено число мъжки род без суфикса -л-:
- бере́чь (= пазя, съхранявам) , берёг (= пази) , берегла́ (= пази (за женски род))
- нести́ (= нося) , нёс (= носих, носи) , несла́ (= тя носи (за женски род))
- печь (= пека) , пёк (= пекох, пече) , пекла́ (= тя пече (за женски род))
- со́хнуть (= съхна) , сох (= съхна, изсъхна (м.р.)) , со́хла (= съхна, изсъхна (ж.р.))
Забележка
* Миналото време на глагола идти́ (= вървя, отивам) е шёл (= ходи, отиде) , шла (= ходи, отиде (ж.р.)) , шли (= ходиха, отидоха) ; миналото време на глагола найти́ (= намеря) е нашёл (= намери) , нашла (= намери (ж.р.)) , нашли (= намериха) ; на глагола расти́ (= раста) – рос (= порасна) , росла́ (= порасна (ж.р.)) , росло́ (= порасна (ср.р.)) , росли́ (= пораснаха) .
В минало време глаголите се изменят по число: рассказал (= разказа) , рассказали (= разказаха) , а в единствено число - по род. Глаголите в минало време множествено число не се променят по лице.
| Род | Единствено число | Множествено число | ||
|---|---|---|---|---|
| Мъжки род | я , ты , он |
чита́л
|
мы , вы , они |
чита́ли
|
| Женски род | она |
чита́ла
|
мы , вы , они |
чита́ли
|
| Среден род | оно |
чита́ло
|
мы , вы , они |
чита́ли
|
Бъдеще време
Бъдеще време показва, че действието ще се извърши след момента на изказването. Бъдеще време има две форми: проста и съставна.
Съставната форма за бъдеще време на глаголите от несвършен вид се състои от бъдеще време на глагола быть и неопределената форма на глагола от несвършен вид: бу́ду чита́ть (= ще чета) , бу́ду рабо́тать (= ще работя) .
Глаголите от свършен вид образуват просто бъдеще време: прочита́ю (= ще прочета) , а глаголите от несвършен вид - съставно бъдеще време: бу́ду чита́ть (= ще чета) .
| Несвършен вид | Свършен вид | ||
|---|---|---|---|
| Съставно бъдеще време | Просто бъдеще време | ||
| I спрежение | II спрежение | ||
|
я
|
бу́ду чита́ть
ще чета
|
прочита́ю
ще прочета
|
посмотрю́
ще видя, ще погледна
|
|
ты
|
бу́дешь чита́ть
ще четеш
|
прочита́ешь
ще прочетеш
|
посмо́тришь
ще видиш, ще погледнеш
|
| он , она , оно |
бу́дет чита́ть
ще чете
|
прочита́ет
ще прочете
|
посмо́трит
ще види, ще погледне
|
|
мы
|
бу́дем чита́ть
ще четем
|
прочита́ем
ще прочетем
|
посмо́трим
ще видим, ще погледнем
|
|
вы
|
бу́дете чита́ть
ще четете
|
прочита́ете
ще прочетете
|
посмо́трите
ще видите, ще погледнете
|
|
они
|
бу́дут чита́ть
ще четат
|
прочита́ют
ще прочетат
|
посмо́трят
ще видят, ще погледнат
|
Основа на глагола
Всички глаголни форми се образуват от два типа глаголни основи:
- от основата за инфинитив или минало време,
- от основата за сегашно време.
Основа на инфинитива (основа за минало време)
Основата за инфинитив (основата за минало време) се определя като се отдели суфиксът ть, -ти за формите на инфинитив и -ла за формите за минало време: исправля́-ть (= поправям) (глагол от несвършен вид), испра́ви-ть (= поправя) (глагол от свършен вид), испра́ви-ла (= поправи (ж.р., мин.вр.)) (глагол минало време).
Основа за сегашно и бъдеще време
Основата за сегашно време се среща при глаголите от несвършен вид, а основата за бъдеще време - при глаголите от свършен вид. Основите за сегашно и бъдеще време се получават от формата за трето лице множествено число, като се махнат окончанията -ут / -ют, -ат / -ят:
- исправля́ют (= поправят) – основа за сегашно време на глагола исправля́ть (= поправям) (глагол от несвършен вид),
- испра́вят (= ще поправят) – основа за бъдеще време на глагола испра́вить (= поправя) (глагол от свършен вид)
Спрежение на глаголите
Спрежение на глаголите се нарича тяхното изменение по лице и число. При спрежението се променят окончанията на глаголите. Различаваме два типа спрежение - I спрежение и II спрежение. Окончанията за I и II спрежения се наричат лични глаголни окончания.
| Лице | I спрежение | II спрежение | ||
|---|---|---|---|---|
| Единствено число | Множествено число | Единствено число | Множествено число | |
| 1 | -у / -ю | -ем | -у / -ю | -им |
| 2 | -ешь | -ете | -ишь | -ите |
| 3 | -ет | -ут / -ют | -ит | -ат / -ят |
Групи глаголи
В зависимост от съотношението между основите на инфинитива и за сегашно време, а също така и в зависимост от принадлежността към даден тип спрежение, всички глаголи се делят на класове.
Класовете глаголи представляват групи глаголи, принадлежащи към едно и също спрежение и характеризиращи се с идентично формално съотношение между основите за сегашно и минало време. Класовете глаголи се делят на продуктивни и непродуктивни (непродуктивни групи).
Продуктивни групи
Продуктивните класове съдържат глаголи с такова съотношение между формообразуващите основи, които са характерни и за новообразуваните в езика глаголи. Продуктивните класове постоянно се допълват от нови глаголи.
Различаваме 5 продуктивни класове глаголи. 1-4 се отнасят към I спрежение, а глаголите от 5 клас - към II спрежение.
| 1 клас |
глаголи с основа на инфинитива на -а- и основа за сегашно време на -аj-
|
|---|---|
| 2 клас |
глаголи с основа на инфинитива на -е- и основа за сегашно време на -еj-
|
| 3 клас |
глаголи с основа на инфинитива на -ова- / -ева- и основа за сегашно време на -уj-
|
| 4 клас |
глаголи с основа на инфинитива на -ну- и основа за сегашно време на -н-
|
| 5 клас |
глаголи с основа на инфинитива на -и- и основа за сегашно време на мек съгласен или шипящ звук
|
Непродуктивни групи
Непродуктивните групи са разновидности с такова съотношение на формообразуващи основи, по модела на които не се създават нови глаголи. Непродуктивните групи обединяват понякога единични глаголи, а в други случаи включват стотици глаголи.
Различаваме 12 непродуктивни групи глаголи:
- дава́ть (= давам) - даю́т (= дават)
- ждать (= чакам) - жду́т (= чакат)
- писа́ть (= пиша) - пи́шут (= пишат)
- петь (= пея) - пою́т (= пеят)
- мочь (= мога) - мо́гут (= могат)
- идти́ (= вървя, отивам) - иду́т (= вървят, отиват)
- éxать (= пътувам, отивам (с превозно средство)) - е́дут (= пътуват, отиват)
- хоте́ть (= искам) - хотя́т (= искат)
- брать (= вземам) - беру́т (= вземат)
- жить (= живея) - живу́т (= живеят)
- пить (= пия) - пьют (= пият)
- есть (= ям) - едя́т (= ядат)
| дава́ть (= давам) | |
|---|---|
|
я
|
даю́
|
|
ты
|
даё́шь
|
| он , она , оно |
даё́т
|
|
мы
|
даё́м
|
|
вы
|
даё́те
|
|
они
|
даю́т
|
| ждать (= чакам) | |
|---|---|
|
я
|
жду
|
|
ты
|
ждёшь
|
| он , она , оно |
ждёт
|
|
мы
|
ждём
|
|
вы
|
ждё́те
|
|
они
|
ждут
|
| писа́ть (= пиша) | |
|---|---|
|
я
|
пишу́
|
|
ты
|
пи́шешь
|
| он , она , оно |
пи́шет
|
|
мы
|
пи́шем
|
|
вы
|
пи́шете
|
|
они
|
пи́шут
|
| петь (= пея) | |
|---|---|
|
я
|
пою́
|
|
ты
|
поё́шь
|
| он , она , оно |
поё́т
|
|
мы
|
поё́м
|
|
вы
|
поё́те
|
|
они
|
пою́т
|
| мочь (= мога) | |
|---|---|
|
я
|
могу́
|
|
ты
|
мо́жешь
|
| он , она , оно |
мо́жет
|
|
мы
|
мо́жем
|
|
вы
|
мо́жете
|
|
они
|
мо́гут
|
| идти́ (= вървя, отивам) | |
|---|---|
|
я
|
иду́
|
|
ты
|
идё́шь
|
| он , она , оно |
идё́т
|
|
мы
|
идё́м
|
|
вы
|
идё́те
|
|
они
|
иду́т
|
| éxать (= пътувам, отивам (с превозно средство)) | |
|---|---|
|
я
|
е́ду
|
|
ты
|
е́дешь
|
| он , она , оно |
е́дет
|
|
мы
|
е́дем
|
|
вы
|
е́дете
|
|
они
|
е́дут
|
| хоте́ть (= искам) | |
|---|---|
|
я
|
хочу́
|
|
ты
|
хо́чешь
|
| он , она , оно |
хо́чет
|
|
мы
|
хоти́м
|
|
вы
|
хоти́те
|
|
они
|
хотя́т
|
| брать (= вземам) | |
|---|---|
|
я
|
беру́
|
|
ты
|
берё́шь
|
| он , она , оно |
берё́т
|
|
мы
|
берё́м
|
|
вы
|
берё́те
|
|
они
|
беру́т
|
| жить (= живея) | |
|---|---|
|
я
|
живу́
|
|
ты
|
живё́шь
|
| он , она , оно |
живё́т
|
|
мы
|
живё́м
|
|
вы
|
живё́те
|
|
они
|
живу́т
|
| пить (= пия) | |
|---|---|
|
я
|
пью
|
|
ты
|
пьёшь
|
| он , она , оно |
пьёт
|
|
мы
|
пьём
|
|
вы
|
пьё́те
|
|
они
|
пьют
|
| есть (= ям) | |
|---|---|
|
я
|
ем
|
|
ты
|
ешь
|
| он , она , оно |
ест
|
|
мы
|
еди́м
|
|
вы
|
еди́те
|
|
они
|
едя́т
|
Глаголи за движение
Различаваме 14 основни двойки глаголи, означаващи движение, придвижване:
- идти́ (= отивам, вървя) - ходи́ть (= ходя, вървя)
- бежа́ть (= бягам (еднократно действие, в едно направление)) - бе́гать (= бягам (многократно действие или движение в различни посоки))
- éxать (= отивам, пътувам с превозно средство (еднократно действие, в едно направление)) - е́здить (= ходя, пътувам (многократно действие или движение в различни посоки))
- лете́ть (= летя (еднократно действие, в едно направление)) - лета́ть (= летя (многократно действие или движение в различни посоки))
- плыть (= плувам, плавам (еднократно действие, в едно направление)) - пла́вать (= плувам, плавам (многократно действие или движение в различни посоки))
- тащи́ть (= влача, тегля (еднократно действие, в едно направление)) - таска́ть (= влача, тегля (многократно действие или движение в различни посоки))
- кати́ть (= търкалям; возя (еднократно действие, в едно направление) ) - ката́ть (= търкалям; возя (многократно действие или движение в различни посоки))
- нести́ (= нося (еднократно действие, в едно направление)) - носи́ть (= нося (многократно действие или движение в различни посоки))
- вести́ (= водя; карам, управлявам (еднократно действие, в едно направление)) - води́ть (= водя; карам, управлявам (многократно действие или движение в различни посоки))
- везти́ (= возя, превозвам (еднократно действие, в едно направление) ) - вози́ть (= возя, превозвам (многократно действие или движение в различни посоки))
- ползти́ (= пълзя (еднократно действие, в едно направление)) - по́лзать (= пълзя)
- лезть (= катеря се, вмъквам се, прониквам) - ла́зить/ла́зать (= катеря се, лазя)
- брести́ (= тътря се, влача се) - броди́ть (= бродя, скитам, лутам се)
- гнать (= гоня, преследвам) - гоня́ть (= гоня (несв. вид))
Най-често срещаните глаголи за движение:
Глаголи за движение без представки и с представки
Най-често срещаните глаголни представки са по-, при-, у-, вы- и в-.
| Представка | Основно значение на представката | Примери |
|---|---|---|
| по- | начало на движение | понести́ (= понеса, отнеса) , повезти́ (= подкарам, откарам) |
| при- | достигане до крайната цел на движението | приéxать (= пристигна (с превозно средство)) , принести́ (= донеса) |
| у- | отдалечаване от някого, от нещо, от някъде | уйти́ (= замина, тръгна) , улете́ть (= излетя, отлетя) |
| вы- | движение отвътре навън | вы́нести (= изнеса) , вы́exать (= отпътувам, замина, изляза (с превозно средство)) |
| в- | посока на движението навътре в нещо | входи́ть (= влизам) , внести́ (= внеса) |
| Глаголи без представки | Глаголи с представки | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| по- | при- | у- | вы- | в-/во- | |
|
идти́
отивам, вървя
|
пойти́
тръгна
|
прийти́
дойда, пристигна
|
уйти́
замина, тръгна
|
вы́йти
изляза
|
войти́
вляза
|
|
ходи́ть
ходя, вървя
|
походи́ть
походя
|
приходи́ть
идвам, пристигам
|
уходи́ть
заминавам, тръгвам
|
выходи́ть
излизам
|
входи́ть
влизам
|
|
е́хать
отивам, пътувам с превозно средство (еднократно действие, в едно направление)
|
поéxать**
тръгна, отпътувам
|
приéxать
пристигна (с превозно средство)
|
уéxать
замина, отпътувам (с превозно средство)
|
вы́exать
замина, изляза (с превозно средство)
|
въéxать
вляза (с превозно средство)
|
|
е́здить
ходя, пътувам (многократно действие или движение в различни посоки)
|
пое́здить
попътувам
|
- | - | - | - |
|
лете́ть
летя (еднократно действие, в едно направление)
|
полете́ть
полетя, литна
|
прилете́ть
прилетя
|
улете́ть
отлетя
|
вы́лететь
излетя
|
влете́ть
влетя
|
|
лета́ть
летя (многократно действие или движение в различни посоки)
|
полета́ть
полетя, похвърча (известно време)
|
прилета́ть
прилитам
|
улета́ть
отлитам
|
вылета́ть
излитам
|
влета́ть
влитам
|
|
нести́
нося (еднократно действие, в едно направление)
|
понести́
отнеса, занеса
|
принести́
донеса
|
унести́
отнеса
|
вы́нести
изнеса
|
внести́
внеса
|
|
носи́ть
нося (многократно действие или движение в различни посоки)
|
поноси́ть
понося (известно време)
|
приноси́ть
донасям
|
уноси́ть
отнасям
|
выноси́ть
изнасям
|
вноси́ть
внасям
|
|
везти́
возя, превозвам (еднократно действие, в едно направление)
|
повезти́
закарам, откарам (с превозно средство)
|
привезти́
докарам, донеса (с превозно средство)
|
увезти́
откарам, отведа
|
вы́везти
изведа, изкарам, откарам (с превозно средство)
|
ввезти́
внеса, импортирам (с превозно средство)
|
|
вози́ть
возя, превозвам (многократно действие или движение в различни посоки)
|
повози́ть
повозя
|
привози́ть
докарвам, донасям (с превозно средство)
|
увози́ть
откарвам, отвеждам
|
вывози́ть
извеждам, изкарвам, откарвам (с превозно средство)
|
ввози́ть
внасям, импортирам
|